2. zahariada
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. mt46
6. kvg55
7. wonder
8. sparotok
9. planinitenabulgaria
10. tota
11. bezistena
12. missana
13. getmans1
14. bosia
2. sarang
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. bateico
8. rosiela
9. iw69
10. djani
Печели пари от дома само за 1 час на ден!
http://www.clixsense.com/?6229454
Екопътека "Бяла река"Екопътека "Бяла река" се намира на територията на Национален парк Централен Балкан, северозападно от гр.Калофер. Екопътека "Бяла река" е в два варианта: по-дълъг и по-къс. Започва от тъй-наречения бивак Бяла река. За да стигнете до него, просто трябва да хванете алфалтирания път отдясно на Калоферския манастир. Може да стигнете и с кола до там. Оттук има и пътечка, която води и до х.Рай. Предполагам, че излиза на поляната под Параджика и оттам се хваща добре познатата пътека за хижата. Дългият вариант от началната до крайната точка на екопътеката се изминава за около 1 час. Буйната река се пресича на няклко места – 5 или шест чрез дървени мостчета. Постарали са се да прекарат пътеката и мостчетата през най-красивите и диви места. Когато застанете на едно от тези мостчета, точно над реката, ще разберете защо тя е наречена "Бяла река". Да чуете само какъв звък издава буйната река, пораждащ страхопочитание. Навсякъде са направени табла с информация за растенията и животните срещащи се в Джендема. Има естествено и беседки за отдих. Именно с такава завършва екопътеката. А и с един опънат кабел казващ, че приятната разходка свършва до тук. Който иска да се полюбува отново на красотата може да се върне по обратният път. А който иска да се върне по-бързо може да поеме по пътечката в дясно, която за около 20 минути ще го изведе до началната отправна точка. Но ние не се задоволихме с толкова. От другата страна на опънатия кабел се вижда едва забележима пътечка. Който е любопитен да види докъде води тя може спокойно да продължи. Тя свърша до едно поточе спускащо се от високото. Там някъде се е образувало страхотно красиво водопадче. Малко, но красиво. За да се види трябва да тръгнете по стичащата се вода нагоре срещу нея.
На може да се мине по по-късия вариант на екопътеката. Не може да се сравнява с предният, но сравнително бързо ви извежда в началната точка. Време е за бира... с кебапи... някои обърнаха и по две бири...с кюфтета...:-).
Тук може да се наеме всичко, което ви е необходимо за бивакуване на открито: палатка с обурудване, скара, дървени въглища и какво ли още не. Цените са приятни, хората които ги предлагат също. Ако изберете да почивате тук, няма да сбъркате. Страшно е красиво и диво. Направи ми впечатление, че природата е чиста, дори по екопътеката нямаше захвърлени боклуци, може би защото това място все още не е широко известно. И навсякъде е зеленина – да не повярваш, че са нарекли това място Джендем.
Съседни туристически обекти:
- бивак Бяла река - 0.10ч.
- Калоферски манастир/мъжки/ - 0.30ч.
- Калоферски манастир/женски/ - 1.30ч.
Изгледи от Бяла река
Котел | |
Котел | |
42.883° с. ш. 26.45° и. д. Координати: 42.883° с. ш. 26.45° и. д. | |
Общи данни | |
---|---|
Население | 6 251 (2010-12-15) 5 798 |
Землище | 131,519 kmІ |
Надм. височина | 643 m |
Пощ. код | 8970 |
Тел. код | 04534 |
МПС код | СН (Сл) |
ЕКАТТЕ | 39030 |
Администрация | |
Държава | България |
Област | Сливен |
Община |
Котел |
Адрес община | |
пл. "Възраждане" 1 тел.: 004534/20 40, 00453/23-36 факс: 04534/25-40 ел. поща: obkotel@vip.bg уебсайт: kotel.bg |
Местоположение
Град Котел е разположен в Средният Предпланински дял на Източна Стара планина в равнинната част на планинска котловина и важен в географско — историческо отношение проход известен с името си Демир Капия. Проход "свидетел " на много ожесточени исторически битки още от Античността до наше време.
РелефВ морфо-географско отношение релефът на района е с хълмисто-предпланински и планинско-котловинен изразен релеф със средна надморска височина от 300 до 1128 м.н.в.
Най-високият връх е " Разбойна" – 1128 н.в.,който на югозапад се свързва с предпланинските склонове на Ичеранските и Карандилските Възвишения.
Геграфската местност " Чуката " е свързваща планинска ивица — земя мСливенската планина с Ичеранско-Жерунските възвишения и Котленските ридове. Изкачвайки планинското възвишение на котленската местност " Чукарите ", възвеждащи към връх " Разбойна ", в югоизточна посока преходно се откриват горски и туристически екопътеки до селата Жеравна, Нейково и оттам към местността Карандила в Сливенската Планина.
ВодиВ хидрографско отношение районът е богат на планински извори и малки предимно с дъждовно-зимно подхранване реки. На територията на града и района, от планинският връх ( свързващ Котел с Тиченско-Омурташкият район) "Сухи Дял", извират две основни реки преминаващи през града: Сухойка и Глогова. При село Градец, се вливат в река Гола Камчия, която е един от ръкавите на река Луда Камчия вливаща се в язовир Тича.
Флора и фаунаРайонната флора е представена от смесени иглолистни и широколистни гори, а фауната е средно богата на тревопасни планински животни като : елени, сърни, диви глигани, зайци и някои дребни хищници като чакали и лисици, и грабливи птици от семейство Соколови.;
КлиматКлимат: умереноконтинентален, с влияние на планинската климатична област – умерена зима, прохладно лято и топла и продължителна есен. Често поради смесеният релефен хълмисто-равнинен терен се наблюдават кратки и " болезнени " феномени — градушки, непрогледни мъгли, дъждове, силни ветрове и др.
Защитени местносттиНа територията на общината се намират два резервата:
- Резерват „Керсенлика” с обща площ: 114.5 хектара. Намира се в землището на с. Боринци. Представлява естествено находище на бяла ела на възраст повече от 110 години. Буферната зона към резервата е на площ 89.5 ха.
- Резерват „Орлицата” е с площ 559.4 хектара и се намира в землищата на гр. Котел и с. Медвен. Обособен е с цел да се запазят вековните гори от мизийски бук, местообитания на редки грабливи птици и уникален по своя характер карстов комплекс с множество пещери, пропасти, извори и други. На територията му попада и скалният феномен „Орлицата” – гнездовище на скалния орел. Буферната зона към резервата обхваща оше 114.7 ха.
Планински местности са:
- „Вида” – историческа местност с площ 2.0 ха, намираща се в землището на гр. Котел и с. Жеравна е свързана със съпротивата срещу византийските нашественици. Тук има и останки от старата римска крепост „Диавена”.
- Проходът на ивайловите войници „Железни врата” (Демир капия) – с площ 0.1 ха е в землището на с. Жеравна. На това място е станало сражение между войските на Ивайло и византийския пълководец Мурин през 1279 г.
- Връх „Разбойна” е с площ 5.0 ха. През 1876 г. тук е било сборно място на въстаниците от Втори революционен Сливенски окръг.
- „Околчеста поляна” с площ 2.0 ха е разположена в землището на с. Нейково. Тук е било сборното място и лагер на четата на Хаджи Димитър.
Местностите: Коминчето, Еленица, Батойка, Червенятя пръст, Сухи Дял, Урушките скали и някои други са естествен източник на дървесина, медна руда и др.
ИсторияГрад Котел е разположен в средния дял на Източна Стара планина, в живописна котловина на важен в географско и комуникационно-стратегическо отношение проход. Пътят през прохода е определял съдбата на котленци и обуславял до голяма степен богатото историческо минало и място, което Котел заема в националната история. В самия град наличие на поселищен живот преди вековете на турското владичество засега не е открит, но неговите околности са били заселени още от древността.
Археологическите проучвания в Котленския край установяват фрагменти на халколитна керамика, каменни тесли и брадви, кремъчни ножове от V — VI хилядолетие преди новата ера, а тракийските култови комплекси и скални гробници в местностите Чобрата и Талим Таш се отнасят към първото хилядолетие преди новата ера. На около 6 км южно от града се намира антична преградна стена при Демир капия /Желязната врата/, която е била свързана с крепостта Вида на едноименния връх. В подножието на върха е местността Гръцки дол, където според преданието са били разбити византийците от войските на хан Крум през 811 година и от Ивайло на 17 юли 1279 г. Средновековните крепости и селища в околностите на Котел като Козяк, Хайдут Върбан, Тича, Ачерас и други след удара на турските нашественици просъществували до края на XIV век и споделили съдбата на повечето български твърдини — били разрушени и изоставени, а населението им потърсило по-сигурно убежище в дебрите на Балкана. Град Котел е заселен в началото на турското владичество от търсещите спасение българи от околните градове и села. Най-ранни сведения за селището, записано с името Казан Пънаръ, се срещат в Регистъра на тимари в Никополския санджак, съставен през 1486 г. Тогава Котел се числял към феодалното владение — тимар на спахията Муса и наброявал 53 къщи или домакинства.
Градът според легендата е заселен, след като военни размирици наложили населението на село Новачка да търси ново място за заселване. Веднъж стадо коне се загубило. След дълго търсене селяните открили конете да пасат трева в чудна местност, известна сега като “Изворова поляна“. Измежду канарите извирала бистра студена вода. Красивата природа, тучните пасища удивили хората и те решили да се заселят на това място с дъх на бор и здравец.
Дълъг е списъкът на просветителите и будителите възвисили книжовното и образователното дело – Анастас Кипиловски, Стефан Изворски, Анастас Гранитски, Гавраил Кръстевич, Стефан Богориди, Петър Берон... Котел е град на възрожденската архитектура, скътал една от най-добрите образци на дървената народна къща от късното Възраждане. През втората половина на XVIII и XIX век, благодарение на развитието на множество занаяти, градът се замогва и разраства, има 1200 къщи. От 450 000 котленски овце в Добруджа тук пристигат кервани волски коли с вълна, която се превръща в аби и шаяци.
В града и околността му дърводобивът е основен отрасъл поради изобилните горски ресурси. През последните години дървопреработването е занемарено. Единствено в село Тича работи качествен цех за дървопреработване. Текстилната промишленост е представена от само един цех за шиене „Г. Мамарчев“, и два текстилни цехове на Текстилен завод „Възраждане“ - Първи и втори цех.
Основна икономическа дейност и приходи са също билкарството и гъбарството. Килимарството е също западнало. Цехът за килими е разрушен, като е запазена само административната част на предприятието и няколко килимарски стана за тъкане, които все още работят.
Два пъти седмично в града пристигат пътуващи търговци, главно арменци, турскоговорящи, руснаци. Това е така нареченият „Битпазар“. Местен битак няма. Битакът е всеки понеделник и четвъртък.
Центрове и предприятия на хранително-вкусовата промишленост няма.
Основен дял от промишлеността в града и районът е този на хранително-вкусовата и леката промишленост. Градът се снабдява с храни и дом. потреби от дистрибутори от Бургас и региона. Животновъдството и земеделието са с относителен дял в селските райони предимно овцевъдство.
В града и районът има изградена социална мрежа от институция за предоставяне на социални услуги от общежитиен тип за сираци и дневен център с кухня за социално слаби и възрастни хора, под водителството на „Социални грижи и Социалния патронаж към Отдел СХД Котел“. Дневния център за стари хора организирва социална кухня и културни дейности. В града има основно една действаща фурна (малък цех за хляб), и много магазини и лавки. Тестени изделия и закуски котленци получават от градската фурна и частни фирми отселата около Котел. Основни дистрибутори на хранително-вкусовата промишленост са от градовете: Ямбол, Сливен, Омуртаг и Велико Търново. От Горна Оряховица се доставят основно сладкарски изделия.Има и три магазина за строителни материали, стоки и услуги.Дрехи, обувки и кожени изделия се доставят предимно от дистрибутори от Димитровград. Всеки понеделник и четвъртък от седмицата, в Котел се организирва битов пазар. Телекомуникационните и пощенски услуги са с висока мобилност и покритие.Забележителности Пантеон на Георги Стойков Раковски с Музей на котленските възрожденци Сграда в Котел
В града се намират Пантеон на Георги Раковски, Музей на котленските възрожденци и Природонаучен музей, които са част от Стоте национални туристически обекта на БТС.
Природонаучният музей е сред най-големите в България. Общинската библиотеката "Петър Матеев" разполага с богат фонд от книги, където може да се намери разнообразна научна и художествена литература.
Историческият музей в Котел разполага с 3 експозиции в града (“Котленски възрожденци” с Пантеон на Георги Стойков Раковски, ”Котленски възрожденски бит” - Кьорпеева къща, ”Старокотленски килими и тъкани” - Галатанско училище) и 5 експозиции в Жеравна и Медвен (“История на Жеравна” - къща “Сава Филаретов”, ”Бит и култура на Жеравна през Възраждането” – къща “Руси чорбаджи”, ”Йордан Йовков” - къща “Йордан Йовков”, ”Приложно и изобразително изкуство” - Художествена галерия “Жеравна”, и ”Захари Стоянов” - къща “Захари Стоянов” в с. Медвен)
В Котел се намира Национално училище за фолклорни изкуства „Филип Кутев“, с прием след четвърти и след седми клас. Специалности: народни инструменти, народно пеене, български танци, лютиерство (изработка на народни инструменти).
ХрамовеПървият храм е най-старият храм в района и е исторически действащ „Св. св. Петър и Павел“. Там е служил великият българин, поп Стойко Владиславов (Софроний Врачански) тогавашен предстоятел на Kотленска енория преди преместването му в гр. Враца. Екстериорът представлява четириъгълна постройка (наос = кораб) в стар зидарски стил от дялан градешки камък. Интериорът е дело на тревненски зографи и иконописци като уста Досю от Трявна като камбанарията е строена отделно. Храмът оцелява от два пожара, а преди него се е намирал малък дървен параклис носещ името на св. равноапостоли Петър и Павел. Така,че Настоящият храм е наследник на този дървен параклис в миналото и днес е най-забележителната гордост за града. Храмът през последните години се обновява и реставрира по програма „Красива България“, като голяма част от оцелялата църковна утвар ( след кражба ) се пази в днес действащият храм " Света Троица "(строен по-късно в след възрожденско време). Този настоящ храм е дело на богати каракачански майстори и заможни котленци но далеч с по-недуховна слава от стария храм. В селата: Кипилово, Боринци, Жеравна, Нейково, Градец, Катунище, Медвен, Бероново, Тича и някои други турски села има параклиси. Действащ дългогодишен енорийски свещеник и архиерейски наместник и предстоятел е свещеноиконом отец Димитър Сотиров — наследник на двамата покойни котленски свещеници преди него както и и след де-хиротесията ( низвержването ) на йерей Недялко. Град Котел и Котленският район влизат в диоцеза на Сливенската Св.Митрополия която се ръководи от Негово високопреосвещенство Сливенският митрополит Йоаникий. От представителството на инославните изповедания има четири действащи частни молитвени домове и няколко домашни молитвени групи на Евангелската, Новоапостолската и Адвентистката християнски общности.
Природни комплексиНай-известен е карстовият комплекс „Злостен”, който е обявен за природна забележителност и включва в себе си редица обявени по-рано защитени територии. Намира се в землището на гр. Котел обхващащ районите на с.Ябланово и обхваща площ от 343.7 хектара. Природо-обособен с цел запазване на характерните земни форми, пещери, понори и други карстови образувания. населен е с вековни букови гори и пътеки местности с историческо значение. Друга подобна местност е " Римското Кале " с подобно в историко-географско отношение значение.От скалните феномени най-голям интерес представлява „Чаталкая”. Най-известни са втората по дължина пропастна пещера в България „Ледника” с дължина 103 м., „Субаттъ” с дължина 58м., където изчезват под земята водите на бистър планински поток. „Мъглявата пещера” чийто вход е постоянно обвит в мъгла.
Други второстепенни Природни забележителности са и отделни пещери,като: „Св. 40 мъченици”, в землището на с.Кипилово, с площ 5.0 хка,Сухайка, с множество карстови пещери,Дряновата пещера” с площ 5.0 хка, характерна с с красивите форми на сталактитите и сталагмитите в нея. Пещерата ”Приказна” с площ 4.2ха.Проучени са 3100 м. пещерни галерии като VІ-та по дължина в България е „Билярника”, която е проучена едва през 1970 г., с площ 1.0ха.,„Кървавата локва”, „Черните извори” намираша се в района на местността " Царевец " в с.Медвен.;„Малка маара” „Маварата” и др.
Някои от пещерите са свързани с легенди и исторически събития, което ги прави още по-привлекателни и тайнствени. Например в местността, където се намира пещерата „Кървава локва”, според легендите са избити голям брой Никифорови войници; пещерата „Раковски” е наречена на името на Г.Раковски, който през 1854 година започва да пише край нея книгата си „Горски пътник”; в „Четиридесетте корита” според преданията са заровени злато и скъпоценности. В района има и други пещери, които макар и да не са обявени за защитени обекти, също представляват интерес – „Духлото”, „Орловата пещера” – приютявала колония от хиляди прилепи — редки и защитени от закона животни, „Дядо Събевата пещера”, „Голямата Хумба”, „Малка Дряновска”, „Нова Дряновска” и „Черната дупка” на запад от Котел, „Козята пещера” в землището на с. Кипилово, „Академик” и „Ужасът на иманярите” в района на „Злостен” и др. В землището на гр. Котел се намират скалните образувания — красив скален венец от величествени варовикови скали, подходящо местообитание на хищни птици - „Урушките скали” с площ 69.0 ха и скален отвес -70 м. Те са характерни както с причудливите си форми, така и с гнездовищата на скален орел.
Буйните планински води често се спускат по отвесните скали и образуват красиви водопади, а за природна забележителност е обявен водопадът „Синия вир”, с височина на пада 7 м. и площ 1.1 ха. Водопадите „Скоковете” и „Медвенските извори” попадат във водосбора на Медвенската река. Маркират туристически маршрут източно от гр. Котел, Ви отвежда до местността след 3.5 часа път пеша.
Освен с природните си забележителности, районът е известен и с множество исторически места. Голяма част от тях също са защитени природни обекти, а именно:
- „Калето” – римска крепост от ІІІ-ІV век от нашата ера, разположена в местността „Борината”, намираща се в землището на гр. Котел.
- „Кипиловското кале” – с площ 1 ха, в землището на с. Кипилово – м. „Боринци”, представлява останки от стара римска крепост.
- В землището на с. Медвен също има останки от стара римска крепост, които са познати под името „Калето”. Площта която заемат е 0.7 ха.
Първият празник Балканът пее и разказвафхжхгхшжорганизира в Елена на Неювската поляна на 20 и 21 юни 1974 година. От тогава на ротациоен принцип се провежда в балканските градове Елена, Дряново, Котел, Трявна, Твърдица и Гурково.
Празникът на град Котел се чества ежегодно на 1 ноември от 1993 г.
Паметник на Георги Раковски
Природонаучниа музей
Етнографския музей в Котел
Котел
Котел
Котел
Котел
Котел
Църква “Св. Троица”
Етнографския музей в Котел
Автор / Източник на снимките:Димитър Шиклев
Етнографския музей в Котел Автор / Източник: Снимки: Димитър Шиклев
Национално училище за фолклорни изкуства Филип Кутев Котел
Паметника на Ивайло Котел-Жеравна
Дряново | ||
|
||
42.983° с. ш. 25.483° и. д. Координати: 42.983° с. ш. 25.483° и. д. | ||
Общи данни | ||
---|---|---|
Население | 8 403 ( 2010-12-15) 7 377 |
|
Землище | 28,096 kmІ | |
Надм. височина | 230-300 m | |
Пощ. код | 5370 | |
Тел. код | 0676 | |
МПС код | ЕВ (Г) | |
ЕКАТТЕ | 23947 | |
Администрация | ||
Държава | България | |
Област | Габрово | |
Община | Дряново | |
Адрес община | ||
гр. Дряново, 5370 ул."Бачо Киро" 19 |
Дря̀ново е град, разположен в подножието на Стара планина в Централна Северна България. Той се намира в Габровска област и е в близост до градовете Трявна, Килифарево, Севлиево и Велико Търново. Градът е административен център на Община Дряново.
География
Дряново се намира на границата между Великотърновска и Габровска област. Разположен е всред красивите и заоблени хълмове на Централен Предбалкан. На територията на общината е продължението на Микренските височини — скалистото варовито плато на Стражата, прорязано от причудливите проломи на реките Янтра и Тревненска река. Надморската височина варира от 180 до 640 м. Най-високото място тук е Балабана — над 620 м надморска височина.
Градът се намира на магистралното шосе Русе — Велико Търново — Габрово — Шипка — Стара Загора. Гара е на основната ж п артерия, свързваща Северна и Южна България — Русе — Горна Оряховица — Дъбово — Подкова.
Географските координати на Дряново са: 42°58" северна ширина и 25°28" източна дължина.
Градът е разположен на 20 км от Габрово, на 24 км от Велико Търново, на 17 км от възрожденския и резбарски център Трявна и на около 30 км от Севлиево и Горна Оряховица. Дряновската община заема площ от 272 кв. км. и е част от Габровска област. В землището на град Батановци се намира и село Гърня, което няма собствено землище.
Климатът в Дряновския район е умереноконтинентален. Зимата е снежна, но не много студена, а лятото — прохладно. Вятърът е рядък гостенин, защото целият район е скътан всред планински вериги, които го предпазват от силни течения.
НаселениеНаселението на общината е около 10000 жители. В района около Дряново са открити едни от най-старите следи на живот на Балканския полуостров — в пещерата "Бачо Киро". Второто българско царство е неразривно свързано с Дряновския край. От онова време са останките на средновековните крепости "Градът", "Боруна", "Липово градище" и др.
Град Дряново е основан през 1470 г., но близо до сегашния град е съществувало селище от ХІ — ХІІ век.
В района на Дряново са открити най-старите следи от живот на Балканския полуостров — в пещерата Бачо Киро край Дряновския манастир, разположен по долината на река Андъка са открити свидетелства за човешко присъствие от епохата на палеолита. Намерени са и многобройни останки от древни селища, крепости, колони с надписи и украшения от времето на траките и римляните (крепостите Боруна и Дискодуратера). Пещерата е на няколко нива с дължина около 3 км.
Предисторията на Дряново по-определено може да се търси през тракийско и римско време. Рядкост са селищата в нашата страна, които са заобиколени от толкова много крепости и заселища. Останките от такива крепости недалеч от Дряново, отпреди 2000 години, са красноречив свидетел за миналото на този край.
Една от тези крепости около днешния град е „Дискодуратера“. Тя е построена от римляните между сегашното село Гостилица и Дряново, през 176-180 г. от н.е. Тази крепост, построена на границата на римските провинции Тракия и Мизия, била създадена да бъде пазител на един важен пътен възел през Балкана за Верея (Стара Загора).
Но преди римляните, траките харесвали тукашните места. Те също строили своите крепости и селища около днешно Дряново. На платото „Орлово гнездо“, което е на 3-4 км югозападно от града, личат останките на старинна крепост. Местността е естествено укрепена от три страни с отвесни скали, а четвъртата страна е била оградена с висока каменна стена.
Тук се е намирало голямо здание, вероятно дворецът на болярин или на царе от фамилията Асеневци. Крепостта е служила като главен опорен пункт против нашествията на варварски племена отвъд Дунава. Използвана е от траките, а след тях и от римляните и византийците, после от славяните и прабългарите. Тук през 1190 г. е разгромена и многобройната войска на византийския император Исаак II Ангел. Той дълго време напразно обсаждал главната крепост.
При избухването на Балканската война в 1912 година 4 души от Дряново са доброволци в Македоно-одринското опълчение.
1. с. Буря - "Св.Параскева" - свещ. Георги Йорданов Йорданов — тел. 0899156257.
2. с. Ганчовец - "Св.Петка"- прот. Петър Петков Петров — тел. 0677/34 42; GSM 0896687402.
3. с. Геша - "Рождеств. Христово" - иером. Йоан /Иванчо/ Василев Иванов, тел. 0677/23 89 - Дряновски манастир; GSM 0889393060.
4. с. Голямо Българени - "Рождество Христово" - свещ. Цанко Тотев Гатев — тел. 0677/34 89 - гр. Трявна.
5. с. Гостилица - "Рождество Богородично" - свещ. Георги Йорданов Йорданов — GSM 0899156257.
6. с. Длъгня - "Св.Димитър" - свещ. ик. Асен Стоянов Иванов — тел. 062/62 37 44; GSM 0898669415.
7. гр. Дряново - "Св.Троица" - прот. Петър Петков Петров — тел. 0677/34 42; GSM 0896687402.
8. гр. Дряново - "Въведение Богородично" - свещ. Георги Йорданов Йорданов — GSM 0899156257.
9. гр. Дряново - "Св.Николай" - иером. Иван /Иванчо/ Василев Йорданов - 0677/23 89, 0889393060.
10. с. Караиванца - "Св. Димитър" - йером. Йоан /Иванчо/ Василев Иванов — тел. 0677/23 89, 0889393060.
11. с. Керека - "Св. Благовещение" - прот. Петър Петков Петров — GSM 0896687402.
12. с. Косарка - "Св. Георги" - прот. Петър Петков Петров — тел. 0677/34 42; GSM 0896687402.
13. с. Маноя - "Въведение Богородично" - прот. Петър Петков Петров — тел. 0677/34 42; GSM 0896687402.
14. с. Скалско - "Св.Йоан Рилски" - прот. Петър Петков Петров — тел. 0677/34 42; GSM 0896687402.
15. с. Славейково — храм "Параклиса" - свещ. Георги Йорданов Йорданов — GSM 0899156257.
16. с. Соколово — енория.
17. с. Янтра - "Св.Николай" - свещ. Тодор Христов Тодоров — тел. 066/80 95 49.
Дряновски манастир
храм "Св.Никола"
Дряново е сред Стоте национални туристически обекта на Българския туристически съюз
- Дряновски манастир — Възстановен след Освобождението, намира се на 3,5 часа път от София, на 4 часа от Варна, на 3 часа от Пловдив и на 2,5 часа от Русе, което прави възможно еднодневни посещения от най-големите градски центрове на страната;
- пещера "Бачо Киро";
- църква „Св. Никола“, Дряново, построена от Колю Фичето и разположена в централната част на града;
- Лафчиева къща, за построяването на която не е използван нито един гвоздей;
- Икономовата къща, построена от Колю Фичето
- музей "Колю Фичето"
- църква „Света Троица“ с уникални резбовани тавани;
- Дряновска екопътека — изградена по програмата „Български екопътеки“ на Българската асоциация за селски и екотуризъм. Минава край Дряновския манастир, на 4 км. от гр. Дряново. Надморската височина по маршрута ѝ варира между 270 и 510 метра.
- Релефна карта на
- Стадион "Мъхесто коремче"България
История: Преглед на дестинация
пещера "Бачо Киро";
Изглед към Дряново
Картата
Скално катерене в Дряново
"Арката" пред община Дряново
Пешеходна зона
Икономова къща
Мост на р. Дряновска - Дряново - среда XIX в.
Съоръжението е от ранните хидротехнически постройки на майстора, в което развива своите идеи за традиционния възрожденски тип “ гърбат “ / римски / мост. Неговата дължина е 38.50 метра, а широчината на платното и тротоарчетата е 5 метра. Мостът има четири свода с различни по големина отвори, стъпили върху три масивни каменни колони. Най – висок е вторият свод, над който мостовото платно е леко изгърбено. Мостовите колони са с водорези и аркирани отвори за пропускане на високите води. Настилката на моста е едър калдъръм, а на тротоарите – плочи, които излизат пред блоковете на сводовете и парапета, за да образуват корниз и подчертаят извивката на платното. Формата на всички арки на сводове и водоотточни отвори е подчертана с корниз.
Дряново ценър
НЧ „Развитие“ в Дряново е едно от първите в страната. То е основано през 1869 от учителя Христо Максимов. Днес в институцията се помещават:
- Читалищна библиотека, която разполага с над 90 000 тома;
- Школата по изкуствата, в която се обучават около 100 деца със засилен интерес към народни танци, пиано, цигулка, китара и т.н.
В наши дни освен чителище "Развитие" има и още едно читалище " Дряновса пробуда" и така ,че Дряново може да се гордее с двете си читалища.
Читалището в Дряново НЧ „Дряновска пробуда“ е основано в началото на 2008 г. в отговор на засиления интерес към съвременните форми на изкуството и културата. В институцията работят творчески формации, клубове и ателиета в следните области:
1. Музикална школа:
- Народни инструменти – гъдулка, тамбура, с ръководител Йордан Кирилов.
- Народно пеене с ръководител Ана Борисова.
- Народни танци с ръководител Маруся Млъзева.
2. Детска вокална група и Дамски вокален състав с ръководител Мария Тумбалова.
3. Ателие за Приложни изкуства с ръководител Светла Йотова.
4. Ателие Живопис и иконография с ръководител Гергана Симеонова.
5. Танцово студио – спортни танци, класически и модерен балет, хип-хоп, с ръководител Венцислав Симеонов.
6. Поетично ателие “Книголюбие” с ръководител Генчо Витанов.
7. Фотоклуб с ръководител Калин Димитров.
8. Клуб по шахмат с ръководител Марин Денев.
9. Клуб по йога “Ана Хата” и Аеробика.
10. Клас по английски език за деца и възрастни с ръководител Кенет Джонсън.
Музей Художествената галерия
- Музей „Кольо Фичето“ — Намира се в източната част на града. Пред входа му е поставена внушителната бронзова статуя на гения.
Медии Вестник "Дряново News" - Вестникът е независим и е издание с гражданска позиция, отразяващо обективно събитията, които се случват в различните сфери на социално-икономическия живот в общината и региона. Вестникът подкрепя бизнеса и предприемчивите с информационно и рекламно обслужване, както и неправителствените организации и изявени личности за тяхната дейност. Информация, новини, рубрики, обществени коментари, туризъм, спорт, обяви, анкети, реклами, форум и други за гр. Дряново и региона се предоставят чрез електронното издание.
Редовни събития
-
- Първият празник Балканът пее и разказва се организира в Елена на Неювската поляна на 20 и 21 юни 1974 година. От тогава на ротационен принцип се провежда в балканските градове Елена, Дряново, Котел, Трявна, Твърдица и Гурково.
- В средата на месец Май е празника на Дряновския Манастир.
- В края на месец Октомври е ежегодния Драновски панаир(празник на града)
-
- Боби Стойчев (? - 1906), войвода на ВМОРО
- Борис Рашев, български революционер от ВМОРО, четник на Боби Стойчев
- Иван Цончев — (1858-1910), български военен деец и революционер
- Кольо Христов, български революционер от ВМОРО, четник на Боби Стойчев
- Колю Фичето — (1800-1881), български строител
- Никола Мушанов — (1872-1951), български политик
- Тодор Попов — (1921-2000), български композитор
- Добрин Добрев - (1951), български литературовед
- Тодор Тодоров — (р. 1982), български футболист
- Христо Недялков — (р. 1 септември 1932) — композитор, диригент
- Иван Койчев — (р. 1905) , художник, автор на дряновския герб
- Пламен Николов - (p. 20 август1961) вратар на Българския национален отбор по футбол
- Минчо Цачов, (? - 1855г), османски ковчежник
- Поп Харитон (1830-1876), български революционер
- Васко Цачев , народен деец
- Минчо Празников,(р. 09 февруари 1938), синоптик
- Стефан Стоянов, самоук художник и музикант, р. 1909, починал 1995
ПАРК - ХОТЕЛ ДРЯНОВО 2 **
Парк-хотел Дряново 2 ** се намира в центъра на града. Подходящ за провеждане на бизнес мероприятия и отмора сред красивата природа на Централния Балкан.Разполага с 64 двойни стаи и 8 апартамента, »
Хотел Casa Volley е едно своеобразно пьтуване през времето и страните, с които свързваме историческите успехи на националните ни отбори по волейбол. Хотелът ще Ви изненада с комфорт, оригиналност и интересни »
Габрово | ||
Църквата Успение Богородично. |
||
|
||
42.867, 25.333
Координати: 42.867, 25.333
(карта - карта - карта - сат. снимка) |
||
Общи данни | ||
---|---|---|
Население | 62 870 ( 2010-12-15) 58 950 ( 2011-02-01) |
|
Землище | 233,817 kmІ | |
Надм. височина | 399 m | |
Пощ. код | 5300 | |
Тел. код | 066 | |
МПС код | ЕВ (Г) | |
ЕКАТТЕ | 14218 | |
Администрация | ||
Държава | България | |
Област | Габрово | |
Адрес община | ||
пл. "Възраждане" 3 тел.: 066 818400, факс: 066 809371, http://www.gabrovo.bg/ |
География
Град Габрово се намира в подножието на Стара планина в близост до прохода Шипка. Той се разпростира на около 25 километра по поречието на река Янтра.
Габрово е свързан с железопътния транспорт в България чрез линията Габрово-Царева ливада. През Габрово минава една от най-важните пътни връзки, пресичащи България в направление север-юг, която представлява част от Трансевропейския коридор №9 (Хелзинки-Санкт Петербург-Киев-Букурещ-Русе-Велико Търново-Габрово-Стара Загора-Димитровград с отклонения към Гърция и Турция).
Близо до града се намира местността „Узана“, в която е локализиран географският център на България.
В землището на град Габрово се намират и 19 села, които нямат собствени землища: Баевци, Бойновци, Врабците, Геновци, Горнова могила, Думници, Зелено дърво, Малуша, Мечковица, Моровеците, Продановци, Пъртевци, Руйчовци, Рязковци, Стойковци, Стоманеците, Тодоровци, Трънито и Чукилите.
Климат
Териториалното развитие на областта и приоритетното развитие на определени стопански отрасли са благоприятствани от нейния разнообразен полупланински и планински релеф и благоприятен климат.
Климатът в региона е умерено-континентален, отличаващ се със студена зима и сравнително топло лято. Валежите са с подчертано континентален характер. Средно годишно падат около 900 l/m2. През есенните и зимните месеци преобладават северните и северозападните ветрове, а през пролетните и летните - южните. Регионът се характеризира с висока годишна продължителност на слънчевото греене. Средногодишните температури са около 10° С. По високите планински части снежната покривка се задържа около 110 дни.
Квартали
Габрово е разделен на следните квартали:
|
|
|
|
Население
Долната таблица показва изменението на населението на града в периода от 1887 година до 2011 година:
Габрово | |||||||||||||
---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
Година | 1887 | 1910 | 1934 | 1946 | 1956 | 1965 | 1975 | 1985 | 1992 | 2001 | 2005 | 2007 | 2009 |
Население | 7 958 | 8 423 | 13 668 | 21 180 | 37 919 | 57 805 | 75 040 | 81 415 | 76 522 | 67 350 | 63 004 | 61 897 | 60 281 |
Източници: Национален Статистически Институт, „citypopulation.de“, „pop-stat.mashke.org“ Географски институт при БАН |
История
Според най-разпространената легенда, Габрово е основан от Рачо Ковача преди около 250 години. Историята гласи, че той бил странстващ майстор ковач, който се установил под едно габърово дърво. От там идва името на града — Габрово. Съществуват и други не толкова популярни легенди за първи заселници на Габрово.
Най-вероятно първоначалните заселвания са били около „Топлика“ — извор на пътя към Балкана, в подножието на хълма „Петкова нива“. Те са станали вероятно преди около 600–700 години, а може би и по-рано. Един от първите писмени документи, в които се споменава Габрово, е от 1704 г. В него се иска разрешение за ремонт на църквата „Св. Петка“ и се казва, че „тя е наша от завоюването до ден днешен“. По тези думи може да се съди, че Габрово е съществувало при падането на България под турско робство (1396 г.) и доста преди това, за да има църква. На около 2 km североизточно от града се намира крепостта „Градище“, съществувала до началото на VII век. Останките от тази крепост могат да се разгледат и сега, въпреки че се нуждаят от реставрация. Там последно са правени разкопки през деветдесетте години на ХХ век.
През 1622 г. Евлия Челеби преминава през Шипченския проход с въоръжен отряд от 500 души на път за османския поход срещу Австрия. Според неговия пътепис: задължените да охраняват прохода габровци не се колебаят да нападат преминаващите през него турски куриери, малки групи войници и друхи пътници. На слизане към Габрово], "на едно тясно, диво и каменисто място, пригодно за хайдушки засади", отрядът на Евлия Челеби е нападнат и турците два пъти водят сражение. За Габрово Евлия Челеби пише: Боже, прости ме, но селото е бунтовническо, не е за отсядане на пет или десет души в него... С една дума тези селяни вършат разбойничество в Шипченската планина, не настаняват в селото си дори 150 - 200 души конници, а онези, които се настанят там със сила, не изпращат със здраве. Благоразумните да не ходат на тези планини, защото и зиме, и лете има много разбойници.
При археологически разкопки през 1985 и 1989 г. е проучен многослоен некропол в центъра на Габрово, съществувал в периода XIII-XIX в., и останките от църквата „Св. Петка“. Така е потвърдено съществуването на селище на габровска територия още по времето на Втората българска държава.
Габрово е родният град на Иван Калпазанов, който построява и заедно c Васил Карагьозов оборудват с модерни немски машини първата фабрика за текстил в Габрово и в Новоосвободеното Княжество България /1882/. Превърнал се в Българският Манчестър, в Габрово се раждат и заселват много изявени предприемчиви личности. Така в Габрово, с бързи темпове, паралелно се развиват индустрията и образованието.
- Габрово възниква през средните векове като стратегическо селище в близост до старопланинските проходи. Според легендата селището е основано от Рачо Ковача. На 2 км източно от града се намира крепостта „Градище“, съществувала до началото на VII век. При археологически разкопки през 1985 и 1989 г. е проучен многослоен некропол в центъра на Габрово, съществувал в периода XIII-XIX в., както и останките от църквата „Св. Петка“. Така е потвърдено съществуването на селище на габровска територия още по времето на Втората българска държава.
- Първото известно име на селището Габрува е от 1477 г., а днешното - Габрово, се появява през XVII век. Един от първите писмени документи, в които се споменава Габрово, е от 1704 г. В него се иска разрешение за ремонт на църквата „Св. Петка“ и се казва, че „тя е наша от завоюването до ден днешен“. Наименованието идва от дървото габър.
- В края на XII век тук се развиват занаятите и търговията, както и производства, свързани с обслужването и опазването на проходите през Балкана - ковачество, оръжейничество и др. В годините на османското владичество Габрово е голям занаятчийски и търговски център. През XIX век тук се практикувани 26 занаята - ковачество (налбанство), ножарство, чаракчийство, грънчарство, гайтанджийство, кожарство, бубарство и много още. Първата текстилна фабрика (1882) е основана от Иван Колчев Калпазанов с помощта на Васил Карагьозов в съдружие с Петко Цокев.
- През 1860 г. Габрово е обявено за град. Феликс Каниц казва за него, че през 70-те години на XIX век “е една голяма работилница” и че е “град, който живее от водата”, имайки предвид масово използваната водна сила. Славата на габровските изделия се носи из цялата Османска империя, че и извън нея. В Букурещ и сега има улица, носеща името “Габровени”.
- Бързият икономически възход и националното пробуждане са причина още през 1835 г. тук да се открие първото българско светско училище. През 1872 г. то прераства в средно училище, а от 1889 г. - в Априловска гимназия, наречена така в чест на основателя си Васил Априлов, виден възрожденски деятел. Строят се красиви възрожденски къщи, църкви, мостове, чешми, часовникова кула (1835). Жителите на града вземат дейно участие във въстанието на Капитан дядо Никола през 1856 г., в Търновското въстание от 1862 г., в четите на Хаджи Димитър и Стефан Караджа (1868), на Христо Ботев (1876), на Цанко Дюстабанов (1876 г. - изцяло формирана в Габрово). През 1868 г. Левски създава тук революционен комитет. Градът е родно място на Васил Априлов, Цанко Дюстабанов, Поп Харитон, композитора Емануил Манолов, Тодор Бурмов и много други.
- И след Освобождението /1878/ Габрово се развива като най-крупния текстилен център на България, неслучайно получил прозвището „Българският Манчестер“. Градът открай време се слави с пестеливостта и остроумието на своите обитатели, поради което тук се намира единственият в света Дом на хумора и сатирата.
- По време на Балканската война в 1912 година 13 души от Габрово се включват като доброволци в Македоно-одринското опълчение.
- В Регионален исторически музей - Габрово се съхранява първата българска банкнота със сериен № 000001 от 1885 г.
- През 13 век Светите мощи на Света Параскева /Петка/ Епиватска преминават през Габрово на път за Търново, за да останат в специално построения за тях храм на Царевец от цар Иван Асен II в старата столица до падането ѝ под турско робство.
- На 24 ноември 2008 г. в храм "Успение на Пресвета Богородица" бяха изложени за поклонение Светите мощи на Света Екатерина, Света Анна и Свети Онуфрий Габровски.
- На 21 и 22 септември 2009 г. в Габрово в храм "Успение на Пресвета Богородица" гостува Чудотворната икона на Пресвета Богородица Троеручица от Троянския манастир.
- На 19 октомври 2009 г. в храм "Свети Иван Рилски", кв. Бичкиня гостува частица от мощите на Свети Иван Рилски Чудотворец, която се съхраняват във Велико Търново.
- На 24.11.2009 г. в храм "Успение на Пресвета Богородица" бяха изнесени за поклонение светите мощи на Света Екатерина, Света Анна и Свети Онуфрий Габровски.
- Първото новосветско училище - Габровското училище 1835 г., създадено от Васил Априлов и Николай Ст. Палаузов;
- Първата текстилна фабрика в България - фабрика "Иван Колчев Калпазанов" 1882 г., основана от Иван Калпазанов в съдружие на Петко Цокев и безценната помощ на Васил Карагьозов, който е и неин дългогодишен директор;
- Първата кредитна кооперация - "Сиромашки труд" 1889 г.
- Първата трикотажна фабрика - основана от Христак Момерин през 1890 г. (източник: "Книга на Габровската индустрия" изд.1934г.)
- Първата потребителска кооперация - "Спестовно-потребително табашко работническо дружество" 1895 г.
- Първата производителна кооперация - Работническо - шивашко дружество "Напредък" 1895 г.
- Първата машинна кожарска кооперация - фабрика "Щастие"
- Първите рудшили /обли плетачни машини/ - донесени от Йордана Кавалова
- Първата фабрика за четки - 1925 г. Стефан П. Кедев. Фабриката произвежда всички видове четки: бояджийски, бръснарски, за рисуване, за коне, за обувки, индустриални валове, като качеството им конкурира успешно германските. (източник: "Книга на Габровската индустрия" изд.1934г.)
- Първата калъпчийска фабрика - фабрика "Паничарка" 1910 г.
- Първият движещ се макет - на Иван Недков от 1892 г. движещ се модел на котелна парна машина, собственик на фабриката за стомана "Иван Недков"
- Първата гълъбова поща - Христо Бръчков - 1877 г.
- Първото дружество на "Червения кръст" - 01.11.1883 г.
- Първата метеорологична станция - 01.01.1887 г.
- Първият метеоролог - Христофор Ангелов
- Първата психологична лаборатория в България - доц. д-р Никола Христов Алексиев
- Първият оркестър в България - 1845 г. оркестърът на цигуларите Цвятко и Пенчо Караколеви
- Първите чугунени радиатори в България - конструирани от инж. Симеон Недков и произвеждани във фабрика "Иван Недков"
- Първият памукотекстилен стан в България - конструиран от инж. Цветан Недков и произвеждан във фабрика "Иван Недков"
- доц. д-р Никола Недков - пластчен хирург, един от създателите на катедрата по пластична хирургия към ИСУЛ /Института за усъвършенстване на лекарите/, днес Университетска болница "Царица Йоанна" - София
- инж. Цветан Недков - един от основателите на организираната спортна дейност в Габрово
- първото светско новобългарско училище - 1835 г., основано от Васил Априлов и Николай Ст. Палаузов
- първата ученическа библиотека - 1840 г.
- първото приложение на звучната метода за произнасяне на буквите - 1868 г.
- първият учебен кабинет по физика - 1872 г.
- първата светнала електрическа крушка в България - 1882.
- първата фабрика за производство на патрони в Еловица.
- първо в страната гражданско пощенско отделение - м. януари 1878 г.(заедно с тези от Свищов и Търново).
- първият тенискорт и ледена пързалка -1922 г. в парка на Иван Хаджиберов, сега цех 1 на фирма Финтекс
- първата фабрика за доставка на платове за Княжеския двор - фабриката на Иван Колчев Калпазанов - 1882 г., построена от Иван Калпазанов, Петко Цокев и Васил Карагьозов.
- първото изпълнение на сегашният химн „Мила Родино“ в Априловската гимназия.
- първата и всички 11 фабрики за производство на сапуни до 1936 г.
- първата фабрика за кокс и деривати.
- първата фабрика за калъпи за обувки - 1918 г.
- първото дружество на Червения кръст - основано на 1 ноември 1883 г.
- първата съвременна концертна зала - открита на 21 октомври 1962 г.
- първата опитна земеделска станция
- първата метеорологична станция - 1 януари 1887 г.
- Габрово е обявено за кредитор на България през 1942 г.
- В историческия музей – Габрово се съхраняват първата българска банкнота със сериен №000001 от 1881 г.
- Първият губернатор на София и първи министър-председател на България е габровецът Тодор Бурмов 1880 г. Той е родом от село Нова махала, сега кв. Нова махала.
- 1882 г. Иван Колчев Калпазанов с помощта на Петко Цокев и Васил Николов Карагьозов основават първата модерна фабрика за производство на текстил, шаяци и гайтани в Габрово и в Новоосвободеното Княжество Бълария
- Първата придворна княжеска фабрика у нас от 1884 г. e фабриката на Иван Калпазанов,
- Първата задвижена с водна тубрина от 35 к.с. (1885) и с въглища (1901) - фабриката на Иван Калпазанов, под управлението на Васил Карагьозов.
- Първата фабрика в Габрово със собствена кантора в центъра на града - фабриката на Иван Калпазанов, под управлението на Васил Карагьозов.
- Първата фабрика в Габрово със собствено знаме, ушито във Виена - фабриката на Иван Калпазанов, под управлението на Васил Карагьозов.
- Първата фабрика, открила парна електроцентрала през 1911 - фабриката на Иван Калпазанов,под управлението на Васил Карагьозов.
- Първата фабрика, доставила специален павилион от Виена за Първото българско изложение (1892) - фабриката на Иван Калпазанов под ръководството на Васил Карагьозов.
- Първата фабрика, отпуснала пенсии на работниците си по своя инициатива от 1922 г. - фабриката на Иван Калпазанов при управлението на Васил Карагьозов.
- Първата фабрика, открила работническа баня през 1939 г. - фабриката на Иван Калпазанов, ръководена от Кольо Карагьозов и Иван Калпазанов - младши.
- Една от първите фабрики, чиито собственици са правели застраховки на своите работници в началото на ХХ век, когато застрахвателният пазар започва да се развива активно - фабриката на Иван Калпазанов под ръководството на Васил Карагьозов, по - късно ръководена от Кольо Карагьозов и Иван Калпазанов - младши.
- Най-индустриализираният град в България през 1905-1978 г. е бил Габрово и тогава е получил прозвището “Българският Манчестър”
- Най-високата сграда в област Габрово-20 етажната сграда "Космос"
- Зоопаркът
- първо в страната улично радиозвучаване - 1946 г.
- 1954 г.радиотехниците Ив. Гатев и Т.Бочуков конструират първия портативен магнетофон в България
- Камбаната на храм "Успение на Пресвета Богородица" - първата камбана донесена от чужбина в Габрово.
- В Габрово е имало немско консулство. В периода 1926-1933 г. почетен немски вицеконсул е Васил Карагьозов. През 1934 г. почетен немскси вицеконсул е Кольо Карагьозов. След 1934 г. то е изместено във Варна.
- Президентът на Бразилия — Дилма Русев, е с габровски произход по бащина линия
Икономика и обществени институци
В миналото Габрово е бил известен като българският Манчестър заради добре развитата си индустрия. Началото е поставено от Иван Колчев Калпазанов, Петко Цокев и Васил Карагьозов, които създават първата модерна фабрика за текстил в Габрово и в Новоосвободеното Княжество България (1882). В първите години на XIX в. от трансилванския град Брашов в Габрово е донесен първия гайтанджийски чарк. Направата на чаркове е в основата на последвалия стопански подем на града. Производството е било съсредоточено основно в текстилната, текстилопреработвателната и стоманената промишленост.
В момента производството е съсредточено в следните направления:
- памучен и вълнен текстил;
- памучен и вълнен трикотаж;
- шивашка индустрия;
- машинистроене;
- производство на пластмасови изделия;
- обработване на кожи и производство на кожени изделия;
- производство на обувки;
- производство на ножове и домакински прибори;
- производство на мебели;
- производство на хляб и хлебни изделия;
- производство на мляко и млечни изделия;
- шоколадови изделия;
- строителство.
- На 26 ноември 2009 г. в града отвори врати първият търговски комплекс тип мол – Terra Mall Gabrovo
- На 26 Март 2010 г. отвори врати и Мол Габрово
В Габрово присъстват големите търговски вериги за техника и хранителни стоки:
Като областен център и административен център на община тук разположени седалищата областната управа, на общинския съвет, на окръжения и административен съд, на Агенцията по заетост, на МВР, триториална дирекциа на НАП както и на областната инспекция по труда, РИОКОЗ и др.
Медии Регионални вестници
- Вестник "100 вести", ежедневник - печатно издание и on-line. http://stovesti.info
- Вестник "Габрово днес" е общински и излиза три пъти седмично.
- Два пъти в седмицата излиза от печат вестник "Ден".
- Вестник "Диалог" - информационен бюлетин.
- Gabrovo Info Какво, къде... в Габрово
- Gnews Габрово - http://www.rtv-gabrovo.com/
- Медия за градска култура - http://elatevgabrovo.org - културните събития в Габрово.
MHz | радиостанция | предавател | мощност |
---|---|---|---|
91.30 | Алфа Радио | РТПС "Бумеранг ФМ" | 163 W |
92.20 | БНР Програма „Христо Ботев” | РРТС връх "Ботев" | 1 kW |
95.40 | БНР Програма „Христо Ботев” | РРТС Градище | 166 W |
96.40 | Дарик радио (Габрово) | РРТС Градище | 500 W |
98.60 | Magic FM | РРТС Градище | 260 W |
100.90 | БНР Програма "Хоризонт" | РРТС връх "Ботев" | 10 kW |
101.70 | Бумеранг радио | РТПС "Бумеранг ФМ" | 168 W |
103.20 | БНР Програма "Хоризонт" | РРТС Градище | 500 W |
104.00 | Радио 1 | РРТС Градище | 200 W |
107.40 | Радио N-Joy | РТПС "Бумеранг ФМ" | 288 W |
Дарик радио (Габрово) има и регионална програма, а Бумеранг радио излъчва изцяло оригинална програма за Габрово и близките селища.
Образование
През 1835 г. в Габрово е открито първото българско взаимно (класно) училище. Много хора по това време залягали на неговото въвеждане, но идеята дошла от Васил Априлов и Николай Ст. Палаузов, български търговци, родом от Габрово, преселени в Одеса. Непосредствено до Априловската гимназия (в същата сграда) се намира Националният музей на образованието.
Габрово разполага с едно висше училище - Технически университет - Габрово. Днес обучението в него се извършва в три факултета с 24 катедри.
Общински училища
|