Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Вашите коментари.Развитие на централен балканси туризъм. КАК? КОГА? КЪДЕ? Предложи и ти!
Автор: anistat Категория: Туризъм
Прочетен: 141630 Постинги: 25 Коментари: 11
Постинги в блога
2  >  >>
Make money from home just 1 hour per day!
Печели пари от дома само за 1 час на ден!
http://www.clixsense.com/?6229454
Категория: Забавление
Прочетен: 753 Коментари: 0 Гласове: 1
12.05.2012 12:42 - Бяла река
 
Екопътека "Бяла река"Екопътека "Бяла река" се намира на територията на Национален парк Централен Балкан, северозападно от гр.Калофер. Екопътека "Бяла река" е в два варианта: по-дълъг и по-къс. Започва от тъй-наречения бивак Бяла река. За да стигнете до него, просто трябва да хванете алфалтирания път отдясно на Калоферския манастир. Може да стигнете и с кола до там. Оттук има и пътечка, която води и до х.Рай. Предполагам, че излиза на поляната под Параджика и оттам се хваща добре познатата пътека за хижата. Дългият вариант от началната до крайната точка на екопътеката се изминава за около 1 час. Буйната река се пресича на няклко места – 5 или шест чрез дървени мостчета. Постарали са се да прекарат пътеката и мостчетата през най-красивите и диви места. Когато застанете на едно от тези мостчета, точно над реката, ще разберете защо тя е наречена "Бяла река". Да чуете само какъв звък издава буйната река, пораждащ страхопочитание. Навсякъде са направени табла с информация за растенията и животните срещащи се в Джендема. Има естествено и беседки за отдих. Именно с такава завършва екопътеката. А и с един опънат кабел казващ, че приятната разходка свършва до тук. Който иска да се полюбува отново на красотата може да се върне по обратният път. А който иска да се върне по-бързо може да поеме по пътечката в дясно, която за около 20 минути ще го изведе до началната отправна точка. Но ние не се задоволихме с толкова. От другата страна на опънатия кабел се вижда едва забележима пътечка. Който е любопитен да види докъде води тя може спокойно да продължи. Тя свърша до едно поточе спускащо се от високото. Там някъде се е образувало страхотно красиво водопадче. Малко, но красиво. За да се види трябва да тръгнете по стичащата се вода нагоре срещу нея.
На може да се мине по по-късия вариант на екопътеката. Не може да се сравнява с предният, но сравнително бързо ви извежда в началната точка. Време е за бира... с кебапи... някои обърнаха и по две бири...с кюфтета...:-).
Тук може да се наеме всичко, което ви е необходимо за бивакуване на открито: палатка с обурудване, скара, дървени въглища и какво ли още не. Цените са приятни, хората които ги предлагат също. Ако изберете да почивате тук, няма да сбъркате. Страшно е красиво и диво. Направи ми впечатление, че природата е чиста, дори по екопътеката нямаше захвърлени боклуци, може би защото това място все още не е широко известно. И навсякъде е зеленина – да не повярваш, че са нарекли това място Джендем.

Съседни туристически обекти:
- бивак Бяла река - 0.10ч.
- Калоферски манастир/мъжки/ - 0.30ч.
- Калоферски манастир/женски/ - 1.30ч.
 
Изгледи от Бяла река

image

image


image

image

image


Категория: Туризъм
Прочетен: 3678 Коментари: 0 Гласове: 3
Последна промяна: 12.05.2012 14:21
02.03.2012 16:28 - КОТЕЛ

Котел
image image Котел
42.883° с. ш. 26.45° и. д.  Координати: 42.883° с. ш. 26.45° и. д. 
Общи данни
Население 6 251 (2010-12-15)
image 5 798 
Землище 131,519 kmІ
Надм. височина 643 m
Пощ. код 8970
Тел. код 04534
МПС код СН (Сл)
ЕКАТТЕ 39030
Администрация
Държава България
Област Сливен
Община
  
Котел

Адрес община
пл. "Възраждане" 1
тел.: 004534/20 40, 00453/23-36 факс: 04534/25-40
ел. поща: obkotel@vip.bg
уебсайт: kotel.bg

Местоположение

Град Котел е разположен в Средният Предпланински дял на Източна Стара планина в равнинната част на планинска котловина и важен в географско — историческо отношение проход известен с името си Демир Капия. Проход "свидетел " на много ожесточени исторически битки още от Античността до наше време.

Релеф

В морфо-географско отношение релефът на района е с хълмисто-предпланински и планинско-котловинен изразен релеф със средна надморска височина от 300 до 1128 м.н.в.

Най-високият връх е " Разбойна" – 1128 н.в.,който на югозапад се свързва с предпланинските склонове на Ичеранските и Карандилските Възвишения.

Геграфската местност " Чуката " е свързваща планинска ивица — земя мСливенската планина с Ичеранско-Жерунските възвишения и Котленските ридове. Изкачвайки планинското възвишение на котленската местност " Чукарите ", възвеждащи към връх " Разбойна ", в югоизточна посока преходно се откриват горски и туристически екопътеки до селата Жеравна, Нейково и оттам към местността Карандила в Сливенската Планина.

Води

В хидрографско отношение районът е богат на планински извори и малки предимно с дъждовно-зимно подхранване реки. На територията на града и района, от планинският връх ( свързващ Котел с Тиченско-Омурташкият район) "Сухи Дял", извират две основни реки преминаващи през града: Сухойка и Глогова. При село Градец, се вливат в река Гола Камчия, която е един от ръкавите на река Луда Камчия вливаща се в язовир Тича.

Флора и фауна

Районната флора е представена от смесени иглолистни и широколистни гори, а фауната е средно богата на тревопасни планински животни като : елени, сърни, диви глигани, зайци и някои дребни хищници като чакали и лисици, и грабливи птици от семейство Соколови.;

Климат

Климат: умереноконтинентален, с влияние на планинската климатична област – умерена зима, прохладно лято и топла и продължителна есен. Често поради смесеният релефен хълмисто-равнинен терен се наблюдават кратки и " болезнени " феномени — градушки, непрогледни мъгли, дъждове, силни ветрове и др.

Защитени местностти

На територията на общината се намират два резервата:

  • Резерват „Керсенлика” с обща площ: 114.5 хектара. Намира се в землището на с. Боринци. Представлява естествено находище на бяла ела на възраст повече от 110 години. Буферната зона към резервата е на площ 89.5 ха.
  • Резерват „Орлицата” е с площ 559.4 хектара и се намира в землищата на гр. Котел и с. Медвен. Обособен е с цел да се запазят вековните гори от мизийски бук, местообитания на редки грабливи птици и уникален по своя характер карстов комплекс с множество пещери, пропасти, извори и други. На територията му попада и скалният феномен „Орлицата” – гнездовище на скалния орел. Буферната зона към резервата обхваща оше 114.7 ха.

Планински местности са:

  • „Вида” – историческа местност с площ 2.0 ха, намираща се в землището на гр. Котел и с. Жеравна е свързана със съпротивата срещу византийските нашественици. Тук има и останки от старата римска крепост „Диавена”.
  • Проходът на ивайловите войници „Железни врата” (Демир капия) – с площ 0.1 ха е в землището на с. Жеравна. На това място е станало сражение между войските на Ивайло и византийския пълководец Мурин през 1279 г.
  • Връх „Разбойна” е с площ 5.0 ха. През 1876 г. тук е било сборно място на въстаниците от Втори революционен Сливенски окръг.
  • „Околчеста поляна” с площ 2.0 ха е разположена в землището на с. Нейково. Тук е било сборното място и лагер на четата на Хаджи Димитър.

Местностите: Коминчето, Еленица, Батойка, Червенятя пръст, Сухи Дял, Урушките скали и някои други са естествен източник на дървесина, медна руда и др.

История

Град Котел е разположен в средния дял на Източна Стара планина, в живописна котловина на важен в географско и комуникационно-стратегическо отношение проход. Пътят през прохода е определял съдбата на котленци и обуславял до голяма степен богатото историческо минало и място, което Котел заема в националната история. В самия град наличие на поселищен живот преди вековете на турското владичество засега не е открит, но неговите околности са били заселени още от древността.

Археологическите проучвания в Котленския край установяват фрагменти на халколитна керамика, каменни тесли и брадви, кремъчни ножове от V — VI хилядолетие преди новата ера, а тракийските култови комплекси и скални гробници в местностите Чобрата и Талим Таш се отнасят към първото хилядолетие преди новата ера. На около 6 км южно от града се намира антична преградна стена при Демир капия /Желязната врата/, която е била свързана с крепостта Вида на едноименния връх. В подножието на върха е местността Гръцки дол, където според преданието са били разбити византийците от войските на хан Крум през 811 година и от Ивайло на 17 юли 1279 г. Средновековните крепости и селища в околностите на Котел като Козяк, Хайдут Върбан, Тича, Ачерас и други след удара на турските нашественици просъществували до края на XIV век и споделили съдбата на повечето български твърдини — били разрушени и изоставени, а населението им потърсило по-сигурно убежище в дебрите на Балкана. Град Котел е заселен в началото на турското владичество от търсещите спасение българи от околните градове и села. Най-ранни сведения за селището, записано с името Казан Пънаръ, се срещат в Регистъра на тимари в Никополския санджак, съставен през 1486 г. Тогава Котел се числял към феодалното владение — тимар на спахията Муса и наброявал 53 къщи или домакинства.

Градът според легендата е заселен, след като военни размирици наложили населението на село Новачка да търси ново място за заселване. Веднъж стадо коне се загубило. След дълго търсене селяните открили конете да пасат трева в чудна местност, известна сега като “Изворова поляна“. Измежду канарите извирала бистра студена вода. Красивата природа, тучните пасища удивили хората и те решили да се заселят на това място с дъх на бор и здравец.

Дълъг е списъкът на просветителите и будителите възвисили книжовното и образователното дело – Анастас Кипиловски, Стефан Изворски, Анастас Гранитски, Гавраил Кръстевич, Стефан Богориди, Петър Берон... Котел е град на възрожденската архитектура, скътал една от най-добрите образци на дървената народна къща от късното Възраждане. През втората половина на XVIII и XIX век, благодарение на развитието на множество занаяти, градът се замогва и разраства, има 1200 къщи. От 450 000 котленски овце в Добруджа тук пристигат кервани волски коли с вълна, която се превръща в аби и шаяци.
 

Икономика 

В града и околността му дърводобивът е основен отрасъл поради изобилните горски ресурси. През последните години дървопреработването е занемарено. Единствено в село Тича работи качествен цех за дървопреработване. Текстилната промишленост е представена от само един цех за шиене „Г. Мамарчев“, и два текстилни цехове на Текстилен завод „Възраждане“ - Първи и втори цех.

Основна икономическа дейност и приходи са също билкарството и гъбарството. Килимарството е също западнало. Цехът за килими е разрушен, като е запазена само административната част на предприятието и няколко килимарски стана за тъкане, които все още работят.

Два пъти седмично в града пристигат пътуващи търговци, главно арменци, турскоговорящи, руснаци. Това е така нареченият „Битпазар“. Местен битак няма. Битакът е всеки понеделник и четвъртък.

Центрове и предприятия на хранително-вкусовата промишленост няма.

Основен дял от промишлеността в града и районът е този на хранително-вкусовата и леката промишленост. Градът се снабдява с храни и дом. потреби от дистрибутори от Бургас и региона. Животновъдството и земеделието са с относителен дял в селските райони предимно овцевъдство.

В града и районът има изградена социална мрежа от институция за предоставяне на социални услуги от общежитиен тип за сираци и дневен център с кухня за социално слаби и възрастни хора, под водителството на „Социални грижи и Социалния патронаж към Отдел СХД Котел“. Дневния център за стари хора организирва социална кухня и културни дейности. В града има основно една действаща фурна (малък цех за хляб), и много магазини и лавки. Тестени изделия и закуски котленци получават от градската фурна и частни фирми отселата около Котел. Основни дистрибутори на хранително-вкусовата промишленост са от градовете: Ямбол, Сливен, Омуртаг и Велико Търново. От Горна Оряховица се доставят основно сладкарски изделия.Има и три магазина за строителни материали, стоки и услуги.Дрехи, обувки и кожени изделия се доставят предимно от дистрибутори от Димитровград. Всеки понеделник и четвъртък от седмицата, в Котел се организирва битов пазар. Телекомуникационните и пощенски услуги са с висока мобилност и покритие.

Забележителности image Пантеон на Георги Стойков Раковски с Музей на котленските възрожденци image Сграда в Котел

В града се намират Пантеон на Георги Раковски, Музей на котленските възрожденци и Природонаучен музей, които са част от Стоте национални туристически обекта на БТС.

Природонаучният музей е сред най-големите в България. Общинската библиотеката "Петър Матеев" разполага с богат фонд от книги, където може да се намери разнообразна научна и художествена литература.

Историческият музей в Котел разполага с 3 експозиции в града (“Котленски възрожденци” с Пантеон на Георги Стойков Раковски, ”Котленски възрожденски бит” - Кьорпеева къща, ”Старокотленски килими и тъкани” - Галатанско училище) и 5 експозиции в Жеравна и Медвен (“История на Жеравна” - къща “Сава Филаретов”, ”Бит и култура на Жеравна през Възраждането” – къща “Руси чорбаджи”, ”Йордан Йовков” - къща “Йордан Йовков”, ”Приложно и изобразително изкуство” - Художествена галерия “Жеравна”, и ”Захари Стоянов” - къща “Захари Стоянов” в с. Медвен)

В Котел се намира Национално училище за фолклорни изкуства „Филип Кутев“, с прием след четвърти и след седми клас. Специалности: народни инструменти, народно пеене, български танци, лютиерство (изработка на народни инструменти).

Храмове 

Първият храм е най-старият храм в района и е исторически действащ „Св. св. Петър и Павел“. Там е служил великият българин, поп Стойко Владиславов (Софроний Врачански) тогавашен предстоятел на Kотленска енория преди преместването му в гр. Враца. Екстериорът представлява четириъгълна постройка (наос = кораб) в стар зидарски стил от дялан градешки камък. Интериорът е дело на тревненски зографи и иконописци като уста Досю от Трявна като камбанарията е строена отделно. Храмът оцелява от два пожара, а преди него се е намирал малък дървен параклис носещ името на св. равноапостоли Петър и Павел. Така,че Настоящият храм е наследник на този дървен параклис в миналото и днес е най-забележителната гордост за града. Храмът през последните години се обновява и реставрира по програма „Красива България“, като голяма част от оцелялата църковна утвар ( след кражба ) се пази в днес действащият храм " Света Троица "(строен по-късно в след възрожденско време). Този настоящ храм е дело на богати каракачански майстори и заможни котленци но далеч с по-недуховна слава от стария храм. В селата: Кипилово, Боринци, Жеравна, Нейково, Градец, Катунище, Медвен, Бероново, Тича и някои други турски села има параклиси. Действащ дългогодишен енорийски свещеник и архиерейски наместник и предстоятел е свещеноиконом отец Димитър Сотиров — наследник на двамата покойни котленски свещеници преди него както и и след де-хиротесията ( низвержването ) на йерей Недялко. Град Котел и Котленският район влизат в диоцеза на Сливенската Св.Митрополия която се ръководи от Негово високопреосвещенство Сливенският митрополит Йоаникий. От представителството на инославните изповедания има четири действащи частни молитвени домове и няколко домашни молитвени групи на Евангелската, Новоапостолската и Адвентистката християнски общности.

Природни комплекси 

Най-известен е карстовият комплекс „Злостен”, който е обявен за природна забележителност и включва в себе си редица обявени по-рано защитени територии. Намира се в землището на гр. Котел обхващащ районите на с.Ябланово и обхваща площ от 343.7 хектара. Природо-обособен с цел запазване на характерните земни форми, пещери, понори и други карстови образувания. населен е с вековни букови гори и пътеки местности с историческо значение. Друга подобна местност е " Римското Кале " с подобно в историко-географско отношение значение.От скалните феномени най-голям интерес представлява „Чаталкая”. Най-известни са втората по дължина пропастна пещера в България „Ледника” с дължина 103 м., „Субаттъ” с дължина 58м., където изчезват под земята водите на бистър планински поток. „Мъглявата пещера” чийто вход е постоянно обвит в мъгла.

Други второстепенни Природни забележителности са и отделни пещери,като: „Св. 40 мъченици”, в землището на с.Кипилово, с площ 5.0 хка,Сухайка, с множество карстови пещери,Дряновата пещера” с площ 5.0 хка, характерна с с красивите форми на сталактитите и сталагмитите в нея. Пещерата ”Приказна” с площ 4.2ха.Проучени са 3100 м. пещерни галерии като VІ-та по дължина в България е „Билярника”, която е проучена едва през 1970 г., с площ 1.0ха.,„Кървавата локва”, „Черните извори” намираша се в района на местността " Царевец " в с.Медвен.;„Малка маара” „Маварата” и др.

Някои от пещерите са свързани с легенди и исторически събития, което ги прави още по-привлекателни и тайнствени. Например в местността, където се намира пещерата „Кървава локва”, според легендите са избити голям брой Никифорови войници; пещерата „Раковски” е наречена на името на Г.Раковски, който през 1854 година започва да пише край нея книгата си „Горски пътник”; в „Четиридесетте корита” според преданията са заровени злато и скъпоценности. В района има и други пещери, които макар и да не са обявени за защитени обекти, също представляват интерес – „Духлото”, „Орловата пещера” – приютявала колония от хиляди прилепи — редки и защитени от закона животни, „Дядо Събевата пещера”, „Голямата Хумба”, „Малка Дряновска”, „Нова Дряновска” и „Черната дупка” на запад от Котел, „Козята пещера” в землището на с. Кипилово, „Академик” и „Ужасът на иманярите” в района на „Злостен” и др. В землището на гр. Котел се намират скалните образувания — красив скален венец от величествени варовикови скали, подходящо местообитание на хищни птици - „Урушките скали” с площ 69.0 ха и скален отвес -70 м. Те са характерни както с причудливите си форми, така и с гнездовищата на скален орел.

Буйните планински води често се спускат по отвесните скали и образуват красиви водопади, а за природна забележителност е обявен водопадът „Синия вир”, с височина на пада 7 м. и площ 1.1 ха. Водопадите „Скоковете” и „Медвенските извори” попадат във водосбора на Медвенската река. Маркират туристически маршрут източно от гр. Котел, Ви отвежда до местността след 3.5 часа път пеша.

Освен с природните си забележителности, районът е известен и с множество исторически места. Голяма част от тях също са защитени природни обекти, а именно:

  • „Калето” – римска крепост от ІІІ-ІV век от нашата ера, разположена в местността „Борината”, намираща се в землището на гр. Котел.
  • „Кипиловското кале” – с площ 1 ха, в землището на с. Кипилово – м. „Боринци”, представлява останки от стара римска крепост.
  • В землището на с. Медвен също има останки от стара римска крепост, които са познати под името „Калето”. Площта която заемат е 0.7 ха.
Редовни събития

Първият празник Балканът пее и разказвафхжхгхшжорганизира в Елена на Неювската поляна на 20 и 21 юни 1974 година. От тогава на ротациоен принцип се провежда в балканските градове Елена, Дряново, Котел, Трявна, Твърдица и Гурково.

Празникът на град Котел се чества ежегодно на 1 ноември от 1993 г.

 

  image Паметник на Георги Раковски 

image

Пантеона на Г.С.Раковски

image
Природонаучниа музей

image Етнографския музей в Котел
image  Котел
image Котел
image Котел
image Котел
image Котел
image Църква “Св. Троица”
image Етнографския музей в Котел
Автор / Източник на снимките:Димитър Шиклев
image

Етнографския музей в Котел Автор / Източник: Снимки: Димитър Шиклев

image
Национално училище за фолклорни изкуства Филип Кутев Котел

image
Паметника на Ивайло Котел-Жеравна
image


Категория: Туризъм
Прочетен: 3144 Коментари: 0 Гласове: 1
Последна промяна: 02.03.2012 20:06
02.03.2012 13:36 - ДРЯНОВО

Дряново
image image image Дряново
42.983° с. ш. 25.483° и. д.  Координати: 42.983° с. ш. 25.483° и. д. 
Общи данни
Население 8 403 ( 2010-12-15)
image 7 377 
Землище 28,096 kmІ
Надм. височина 230-300 m
Пощ. код 5370
Тел. код 0676
МПС код ЕВ (Г)
ЕКАТТЕ 23947
Администрация
Държава България
Област Габрово
Община Дряново
Адрес община
гр. Дряново, 5370

ул."Бачо Киро" 19
тел: 0676/72962,63,64,65
факс: 0676/74303

email: dryanovo@dryanovo.bg

Дря̀ново е град, разположен в подножието на Стара планина в Централна Северна България. Той се намира в Габровска област и е в близост до градовете Трявна, Килифарево, Севлиево и Велико Търново. Градът е административен център на Община Дряново.

География 

Дряново се намира на границата между Великотърновска и Габровска област. Разположен е всред красивите и заоблени хълмове на Централен Предбалкан. На територията на общината е продължението на Микренските височини — скалистото варовито плато на Стражата, прорязано от причудливите проломи на реките Янтра и Тревненска река. Надморската височина варира от 180 до 640 м. Най-високото място тук е Балабана — над 620 м надморска височина.

Градът се намира на магистралното шосе РусеВелико ТърновоГабровоШипкаСтара Загора. Гара е на основната ж п артерия, свързваща Северна и Южна БългарияРусеГорна ОряховицаДъбовоПодкова.

Географските координати на Дряново са: 42°58" северна ширина и 25°28" източна дължина.

Градът е разположен на 20 км от Габрово, на 24 км от Велико Търново, на 17 км от възрожденския и резбарски център Трявна и на около 30 км от Севлиево и Горна Оряховица. Дряновската община заема площ от 272 кв. км. и е част от Габровска област. В землището на град Батановци се намира и село Гърня, което няма собствено землище.

Климатът в Дряновския район е умереноконтинентален. Зимата е снежна, но не много студена, а лятото — прохладно. Вятърът е рядък гостенин, защото целият район е скътан всред планински вериги, които го предпазват от силни течения.

Население 

Населението на общината е около 10000 жители. В района около Дряново са открити едни от най-старите следи на живот на Балканския полуостров — в пещерата "Бачо Киро". Второто българско царство е неразривно свързано с Дряновския край. От онова време са останките на средновековните крепости "Градът", "Боруна", "Липово градище" и др.

Град Дряново е основан през 1470 г., но близо до сегашния град е съществувало селище от ХІ — ХІІ век.
 

История 

В района на Дряново са открити най-старите следи от живот на Балканския полуостров — в пещерата Бачо Киро край Дряновския манастир, разположен по долината на река Андъка са открити свидетелства за човешко присъствие от епохата на палеолита. Намерени са и многобройни останки от древни селища, крепости, колони с надписи и украшения от времето на траките и римляните (крепостите Боруна и Дискодуратера). Пещерата е на няколко нива с дължина около 3 км.

Предисторията на Дряново по-определено може да се търси през тракийско и римско време. Рядкост са селищата в нашата страна, които са заобиколени от толкова много крепости и заселища. Останките от такива крепости недалеч от Дряново, отпреди 2000 години, са красноречив свидетел за миналото на този край.

Една от тези крепости около днешния град е „Дискодуратера“. Тя е построена от римляните между сегашното село Гостилица и Дряново, през 176-180 г. от н.е. Тази крепост, построена на границата на римските провинции Тракия и Мизия, била създадена да бъде пазител на един важен пътен възел през Балкана за Верея (Стара Загора).

Но преди римляните, траките харесвали тукашните места. Те също строили своите крепости и селища около днешно Дряново. На платото „Орлово гнездо“, което е на 3-4 км югозападно от града, личат останките на старинна крепост. Местността е естествено укрепена от три страни с отвесни скали, а четвъртата страна е била оградена с висока каменна стена.

Тук се е намирало голямо здание, вероятно дворецът на болярин или на царе от фамилията Асеневци. Крепостта е служила като главен опорен пункт против нашествията на варварски племена отвъд Дунава. Използвана е от траките, а след тях и от римляните и византийците, после от славяните и прабългарите. Тук през 1190 г. е разгромена и многобройната войска на византийския император Исаак II Ангел. Той дълго време напразно обсаждал главната крепост.

При избухването на Балканската война в 1912 година 4 души от Дряново са доброволци в Македоно-одринското опълчение.
 

Православни храмове в Дряновска духовна околия 

1. с. Буря - "Св.Параскева" - свещ. Георги Йорданов Йорданов — тел. 0899156257.

2. с. Ганчовец - "Св.Петка"- прот. Петър Петков Петров — тел. 0677/34 42; GSM 0896687402.

3. с. Геша - "Рождеств. Христово" - иером. Йоан /Иванчо/ Василев Иванов, тел. 0677/23 89 - Дряновски манастир; GSM 0889393060.

4. с. Голямо Българени - "Рождество Христово" - свещ. Цанко Тотев Гатев — тел. 0677/34 89 - гр. Трявна.

5. с. Гостилица - "Рождество Богородично" - свещ. Георги Йорданов Йорданов — GSM 0899156257.

6. с. Длъгня - "Св.Димитър" - свещ. ик. Асен Стоянов Иванов — тел. 062/62 37 44; GSM 0898669415.

7. гр. Дряново - "Св.Троица" - прот. Петър Петков Петров — тел. 0677/34 42; GSM 0896687402.

8. гр. Дряново - "Въведение Богородично" - свещ. Георги Йорданов Йорданов — GSM 0899156257.

9. гр. Дряново - "Св.Николай" - иером. Иван /Иванчо/ Василев Йорданов - 0677/23 89, 0889393060.

10. с. Караиванца - "Св. Димитър" - йером. Йоан /Иванчо/ Василев Иванов — тел. 0677/23 89, 0889393060.

11. с. Керека - "Св. Благовещение" - прот. Петър Петков Петров — GSM 0896687402.

12. с. Косарка - "Св. Георги" - прот. Петър Петков Петров — тел. 0677/34 42; GSM 0896687402.

13. с. Маноя - "Въведение Богородично" - прот. Петър Петков Петров — тел. 0677/34 42; GSM 0896687402.

14. с. Скалско - "Св.Йоан Рилски" - прот. Петър Петков Петров — тел. 0677/34 42; GSM 0896687402.

15. с. Славейково — храм "Параклиса" - свещ. Георги Йорданов Йорданов — GSM 0899156257.

16. с. Соколово — енория.

17. с. Янтра - "Св.Николай" - свещ. Тодор Христов Тодоров — тел. 066/80 95 49.

image

Дряновски манастир

image

image





















храм "Св.Никола"

Побратимени градове  Забележителности

Дряново е сред Стоте национални туристически обекта на Българския туристически съюз

  • Дряновски манастир — Възстановен след Освобождението, намира се на 3,5 часа път от София, на 4 часа от Варна, на 3 часа от Пловдив и на 2,5 часа от Русе, което прави възможно еднодневни посещения от най-големите градски центрове на страната;
  • пещера "Бачо Киро";
  • църква „Св. Никола“, Дряново, построена от Колю Фичето и разположена в централната част на града;
  • Лафчиева къща, за построяването на която не е използван нито един гвоздей;
  • Икономовата къща, построена от Колю Фичето
  • музей "Колю Фичето"
  • църква „Света Троица“ с уникални резбовани тавани;
  • Дряновска екопътека — изградена по програмата „Български екопътеки“ на Българската асоциация за селски и екотуризъм. Минава край Дряновския манастир, на 4 км. от гр. Дряново. Надморската височина по маршрута ѝ варира между 270 и 510 метра.
  • Релефна карта на
  • Стадион "Мъхесто коремче"България


История: Преглед на дестинация

пещера Бачо Киро image

пещера "Бачо Киро";

image
Изглед към Дряново

image Картата


image
Скално катерене в Дряново

image
"Арката" пред община Дряново

image

image
Пешеходна зона

image Икономова къща

image
Мост на р. Дряновска - Дряново - среда XIX в.

Съоръжението е от ранните хидротехнически постройки на майстора, в което развива своите идеи за традиционния възрожденски тип “ гърбат “ / римски / мост. Неговата дължина е 38.50 метра, а широчината на платното и тротоарчетата е 5 метра. Мостът има четири свода с различни по големина отвори, стъпили върху три масивни каменни колони. Най – висок е вторият свод, над който мостовото платно е леко изгърбено. Мостовите колони са с водорези и аркирани отвори за пропускане на високите води. Настилката на моста е едър калдъръм, а на тротоарите – плочи, които излизат пред блоковете на сводовете и парапета, за да образуват корниз и подчертаят извивката на платното. Формата на всички арки на сводове и водоотточни отвори е подчертана с корниз.

image Дряново ценър
 

Читалища и библиотека 

НЧ „Развитие“ в Дряново е едно от първите в страната. То е основано през 1869 от учителя Христо Максимов. Днес в институцията се помещават:

  • Читалищна библиотека, която разполага с над 90 000 тома;
  • Школата по изкуствата, в която се обучават около 100 деца със засилен интерес към народни танци, пиано, цигулка, китара и т.н.

В наши дни освен чителище "Развитие" има и още едно читалище " Дряновса пробуда" и така ,че Дряново може да се гордее с двете си читалища.

 

image

Читалището в Дряново НЧ „Дряновска пробуда“ е основано в началото на 2008 г. в отговор на засиления интерес към съвременните форми на изкуството и културата. В институцията работят творчески формации, клубове и ателиета в следните области:
1. Музикална школа:
- Народни инструменти – гъдулка, тамбура, с ръководител Йордан Кирилов.
- Народно пеене с ръководител Ана Борисова.
- Народни танци с ръководител Маруся Млъзева.
2. Детска вокална група и Дамски вокален състав с ръководител Мария Тумбалова.
3. Ателие за Приложни изкуства с ръководител Светла Йотова.
4. Ателие Живопис и иконография с ръководител Гергана Симеонова.
5. Танцово студио – спортни танци, класически и модерен балет, хип-хоп, с ръководител Венцислав Симеонов.
6. Поетично ателие “Книголюбие” с ръководител Генчо Витанов.
7. Фотоклуб с ръководител Калин Димитров.
8. Клуб по шахмат с ръководител Марин Денев.
9. Клуб по йога “Ана Хата” и Аеробика.
10. Клас по английски език за деца и възрастни с ръководител Кенет Джонсън.

Музей image Художествената галерия
  • Музей „Кольо Фичето“ — Намира се в източната част на града. Пред входа му е поставена внушителната бронзова статуя на гения.

Медии Вестник "Дряново News" - Вестникът е независим и е издание с гражданска позиция, отразяващо обективно събитията, които се случват в различните сфери на социално-икономическия живот в общината и региона. Вестникът подкрепя бизнеса и предприемчивите с информационно и рекламно обслужване, както и неправителствените организации и изявени личности за тяхната дейност. Информация, новини, рубрики, обществени коментари, туризъм, спорт, обяви, анкети, реклами, форум и други за гр. Дряново и региона се предоставят чрез електронното издание.


Редовни събития Личности Родени в Дряново

 

image ПАРК - ХОТЕЛ ДРЯНОВО 2 **
Парк-хотел Дряново 2 **  се намира в центъра на града. Подходящ за провеждане на бизнес мероприятия и отмора сред красивата природа на Централния Балкан.Разполага с 64 двойни стаи и 8 апартамента, »



 

image Хотел CASA VOLLEY 3 ***
Хотел Casa Volley е едно своеобразно пьтуване през времето и страните, с които свързваме историческите успехи на националните ни отбори по волейбол. Хотелът ще Ви изненада с комфорт, оригиналност и интересни »



 

Категория: Туризъм
Прочетен: 3986 Коментари: 0 Гласове: 1
Последна промяна: 02.03.2012 20:16
01.09.2011 14:12 - ГАБРОВО




Габрово
image
Църквата Успение Богородично.
image image image Габрово
42.867, 25.333 Координати: 42.867, 25.333 
(карта - карта - карта - сат. снимка)
Общи данни
Население 62 870 ( 2010-12-15)
image 58 950 ( 2011-02-01)
Землище 233,817 kmІ
Надм. височина 399 m
Пощ. код 5300
Тел. код 066
МПС код ЕВ (Г)
ЕКАТТЕ 14218
Администрация
Държава България
Област Габрово
   
Адрес община
пл. "Възраждане" 3
тел.: 066 818400, факс: 066 809371, http://www.gabrovo.bg/


География image  

Град Габрово се намира в подножието на Стара планина в близост до прохода Шипка. Той се разпростира на около 25 километра по поречието на река Янтра.

Габрово е свързан с железопътния транспорт в България чрез линията Габрово-Царева ливада. През Габрово минава една от най-важните пътни връзки, пресичащи България в направление север-юг, която представлява част от Трансевропейския коридор №9 (Хелзинки-Санкт Петербург-Киев-Букурещ-Русе-Велико Търново-Габрово-Стара Загора-Димитровград с отклонения към Гърция и Турция).

Близо до града се намира местността „Узана“, в която е локализиран географският център на България.

В землището на град Габрово се намират и 19 села, които нямат собствени землища: Баевци, Бойновци, Врабците, Геновци, Горнова могила, Думници, Зелено дърво, Малуша, Мечковица, Моровеците, Продановци, Пъртевци, Руйчовци, Рязковци, Стойковци, Стоманеците, Тодоровци, Трънито и Чукилите.



Климат

Териториалното развитие на областта и приоритетното развитие на определени стопански отрасли са благоприятствани от нейния разнообразен полупланински и планински релеф и благоприятен климат.

Климатът в региона е умерено-континентален, отличаващ се със студена зима и сравнително топло лято. Валежите са с подчертано континентален характер. Средно годишно падат около 900 l/m2. През есенните и зимните месеци преобладават северните и северозападните ветрове, а през пролетните и летните - южните. Регионът се характеризира с висока годишна продължителност на слънчевото греене. Средногодишните температури са около 10° С. По високите планински части снежната покривка се задържа около 110 дни.



Квартали 

Габрово е разделен на следните квартали:

  • Център
  • Шиваров мост
  • Палаузово
  • Етъра
  • Нова махала
  • Ябълка
  • Чарково
  • Дядо Дянко
  • Недевци
  • Хаджицонев мост
  • Борово
  • Шенини
  • Сирмани
  • Велчевци
  • Гачевци
  • Трънето
  • Младост
  • Голо Бърдо
  • Русевци
  • Трендафил 1
  • Трендафил 2
  • Лъката
  • Гарата
  • Колелото
  • Войново
  • Инструмент


Население 

Долната таблица показва изменението на населението на града в периода от 1887 година до 2011 година:

Габрово
Година 1887 1910 1934 1946 1956 1965 1975 1985 1992 2001 2005 2007 2009
Население 7 958 8 423 13 668 21 180 37 919 57 805 75 040 81 415 76 522 67 350 63 004 61 897 60 281
Източници: Национален Статистически Институт, „citypopulation.de“, „pop-stat.mashke.org“ Географски институт при БАН


История

Според най-разпространената легенда, Габрово е основан от Рачо Ковача преди около 250 години. Историята гласи, че той бил странстващ майстор ковач, който се        установил под едно габърово дърво. От там идва името на града — Габрово. Съществуват и други не толкова популярни легенди за първи заселници на Габрово.    image

Най-вероятно първоначалните заселвания са били около „Топлика“ — извор на пътя към Балкана, в подножието на хълма „Петкова нива“. Те са станали вероятно преди около 600–700 години, а може би и по-рано. Един от първите писмени документи, в които се споменава Габрово, е от 1704 г. В него се иска разрешение за ремонт на църквата „Св. Петка“ и се казва, че „тя е наша от завоюването до ден днешен“. По тези думи може да се съди, че Габрово е съществувало при падането на България под турско робство (1396 г.) и доста преди това, за да има църква. На около 2 km североизточно от града се намира крепостта „Градище“, съществувала до началото на VII век. Останките от тази крепост могат да се разгледат и сега, въпреки че се нуждаят от реставрация. Там последно са правени разкопки през деветдесетте години на ХХ век. image

През 1622 г. Евлия Челеби преминава през Шипченския проход с въоръжен отряд от 500 души на път за османския поход срещу Австрия. Според неговия пътепис: задължените да охраняват прохода габровци не се колебаят да нападат преминаващите през него турски куриери, малки групи войници и друхи пътници. На слизане към Габрово], "на едно тясно, диво и каменисто място, пригодно за хайдушки засади", отрядът на Евлия Челеби е нападнат и турците два пъти водят сражение. За Габрово Евлия Челеби пише: Боже, прости ме, но селото е бунтовническо, не е за отсядане на пет или десет души в него... С една дума тези селяни вършат разбойничество в Шипченската планина, не настаняват в селото си дори 150 - 200 души конници, а онези, които се настанят там със сила, не изпращат със здраве. Благоразумните да не ходат на тези планини, защото и зиме, и лете има много разбойници.image

При археологически разкопки през 1985 и 1989 г. е проучен многослоен некропол в центъра на Габрово, съществувал в периода XIII-XIX в., и останките от църквата „Св. Петка“. Така е потвърдено съществуването на селище на габровска територия още по времето на Втората българска държава.

Габрово е родният град на Иван Калпазанов, който построява и заедно c Васил Карагьозов оборудват с модерни немски машини първата фабрика за текстил в Габрово и в Новоосвободеното Княжество България /1882/. Превърнал се в Българският Манчестър, в Габрово се раждат и заселват много изявени предприемчиви личности. Така в Габрово, с бързи темпове, паралелно се развиват индустрията и образованието.

  • Габрово възниква през средните векове като стратегическо селище в близост до старопланинските проходи. Според легендата селището е основано от Рачо Ковача. На 2 км източно от града се намира крепостта „Градище“, съществувала до началото на VII век. При археологически разкопки през 1985 и 1989 г. е проучен многослоен некропол в центъра на Габрово, съществувал в периода XIII-XIX в., както и останките от църквата „Св. Петка“. Така е потвърдено съществуването на селище на габровска територия още по времето на Втората българска държава.
  • Първото известно име на селището Габрува е от 1477 г., а днешното - Габрово, се появява през XVII век. Един от първите писмени документи, в които се споменава Габрово, е от 1704 г. В него се иска разрешение за ремонт на църквата „Св. Петка“ и се казва, че „тя е наша от завоюването до ден днешен“. Наименованието идва от дървото габър.
  • В края на XII век тук се развиват занаятите и търговията, както и производства, свързани с обслужването и опазването на проходите през Балкана - ковачество, оръжейничество и др. В годините на османското владичество Габрово е голям занаятчийски и търговски център. През XIX век тук се практикувани 26 занаята - ковачество (налбанство), ножарство, чаракчийство, грънчарство, гайтанджийство, кожарство, бубарство и много още. Първата текстилна фабрика (1882) е основана от Иван Колчев Калпазанов с помощта на Васил Карагьозов в съдружие с Петко Цокев.
  • През 1860 г. Габрово е обявено за град. Феликс Каниц казва за него, че през 70-те години на XIX век “е една голяма работилница” и че е “град, който живее от водата”, имайки предвид масово използваната водна сила. Славата на габровските изделия се носи из цялата Османска империя, че и извън нея. В Букурещ и сега има улица, носеща името “Габровени”.
  • И след Освобождението /1878/ Габрово се развива като най-крупния текстилен център на България, неслучайно получил прозвището „Българският Манчестер“. Градът открай време се слави с пестеливостта и остроумието на своите обитатели, поради което тук се намира единственият в света Дом на хумора и сатирата.
Първите сдружения и институции, първите и в България 
  • Първото новосветско училище - Габровското училище 1835 г., създадено от Васил Априлов и Николай Ст. Палаузов;
  • Първата текстилна фабрика в България - фабрика "Иван Колчев Калпазанов" 1882 г., основана от Иван Калпазанов в съдружие на Петко Цокев и безценната помощ на Васил Карагьозов, който е и неин дългогодишен директор;
  • Първата кредитна кооперация - "Сиромашки труд" 1889 г.
  • Първата трикотажна фабрика - основана от Христак Момерин през 1890 г. (източник: "Книга на Габровската индустрия" изд.1934г.)
  • Първата потребителска кооперация - "Спестовно-потребително табашко работническо дружество" 1895 г.
  • Първата производителна кооперация - Работническо - шивашко дружество "Напредък" 1895 г.
  • Първата машинна кожарска кооперация - фабрика "Щастие"
  • Първите рудшили /обли плетачни машини/ - донесени от Йордана Кавалова
  • Първата фабрика за четки - 1925 г. Стефан П. Кедев. Фабриката произвежда всички видове четки: бояджийски, бръснарски, за рисуване, за коне, за обувки, индустриални валове, като качеството им конкурира успешно германските. (източник: "Книга на Габровската индустрия" изд.1934г.)
  • Първата калъпчийска фабрика - фабрика "Паничарка" 1910 г.
  • Първият движещ се макет - на Иван Недков от 1892 г. движещ се модел на котелна парна машина, собственик на фабриката за стомана "Иван Недков"
  • Първата гълъбова поща - Христо Бръчков - 1877 г.
  • Първото дружество на "Червения кръст" - 01.11.1883 г.
  • Първата метеорологична станция - 01.01.1887 г.
  • Първият метеоролог - Христофор Ангелов
  • Първата психологична лаборатория в България - доц. д-р Никола Христов Алексиев
  • Първият оркестър в България - 1845 г. оркестърът на цигуларите Цвятко и Пенчо Караколеви
  • Първите чугунени радиатори в България - конструирани от инж. Симеон Недков и произвеждани във фабрика "Иван Недков"
  • Първият памукотекстилен стан в България - конструиран от инж. Цветан Недков и произвеждан във фабрика "Иван Недков"
  • доц. д-р Никола Недков - пластчен хирург, един от създателите на катедрата по пластична хирургия към ИСУЛ /Института за усъвършенстване на лекарите/, днес Университетска болница "Царица Йоанна" - София
  • инж. Цветан Недков - един от основателите на организираната спортна дейност в Габрово
Малко известни факти за Габрово
  • първото светско новобългарско училище - 1835 г., основано от Васил Априлов и Николай Ст. Палаузов
  • първата ученическа библиотека - 1840 г.
  • първото приложение на звучната метода за произнасяне на буквите - 1868 г.
  • първият учебен кабинет по физика - 1872 г.
  • първата светнала електрическа крушка в България - 1882.
  • първата фабрика за производство на патрони в Еловица.
  • първо в страната гражданско пощенско отделение - м. януари 1878 г.(заедно с тези от Свищов и Търново).
  • първият тенискорт и ледена пързалка -1922 г. в парка на Иван Хаджиберов, сега цех 1 на фирма Финтекс
  • първата фабрика за доставка на платове за Княжеския двор - фабриката на Иван Колчев Калпазанов - 1882 г., построена от Иван Калпазанов, Петко Цокев и Васил Карагьозов.
  • първото изпълнение на сегашният химн „Мила Родино“ в Априловската гимназия.
  • първата и всички 11 фабрики за производство на сапуни до 1936 г.
  • първата фабрика за кокс и деривати.
  • първата фабрика за калъпи за обувки - 1918 г.
  • първото дружество на Червения кръст - основано на 1 ноември 1883 г.
  • първата съвременна концертна зала - открита на 21 октомври 1962 г.
  • първата опитна земеделска станция
  • първата метеорологична станция - 1 януари 1887 г.
  • Габрово е обявено за кредитор на България през 1942 г.
  • В историческия музей – Габрово се съхраняват първата българска банкнота със сериен №000001 от 1881 г.
  • Първият губернатор на София и първи министър-председател на България е габровецът Тодор Бурмов 1880 г. Той е родом от село Нова махала, сега кв. Нова махала.
  • 1882 г. Иван Колчев Калпазанов с помощта на Петко Цокев и Васил Николов Карагьозов основават първата модерна фабрика за производство на текстил, шаяци и гайтани в Габрово и в Новоосвободеното Княжество Бълария
    • Първата придворна княжеска фабрика у нас от 1884 г. e фабриката на Иван Калпазанов,
    • Първата задвижена с водна тубрина от 35 к.с. (1885) и с въглища (1901) - фабриката на Иван Калпазанов, под управлението на Васил Карагьозов.
    • Първата фабрика в Габрово със собствена кантора в центъра на града - фабриката на Иван Калпазанов, под управлението на Васил Карагьозов.
    • Първата фабрика в Габрово със собствено знаме, ушито във Виена - фабриката на Иван Калпазанов, под управлението на Васил Карагьозов.
    • Първата фабрика, открила парна електроцентрала през 1911 - фабриката на Иван Калпазанов,под управлението на Васил Карагьозов.
    • Първата фабрика, доставила специален павилион от Виена за Първото българско изложение (1892) - фабриката на Иван Калпазанов под ръководството на Васил Карагьозов.
    • Първата фабрика, отпуснала пенсии на работниците си по своя инициатива от 1922 г. - фабриката на Иван Калпазанов при управлението на Васил Карагьозов.
    • Първата фабрика, открила работническа баня през 1939 г. - фабриката на Иван Калпазанов, ръководена от Кольо Карагьозов и Иван Калпазанов - младши.
    • Една от първите фабрики, чиито собственици са правели застраховки на своите работници в началото на ХХ век, когато застрахвателният пазар започва да се развива активно - фабриката на Иван Калпазанов под ръководството на Васил Карагьозов, по - късно ръководена от Кольо Карагьозов и Иван Калпазанов - младши.
  • Най-индустриализираният град в България през 1905-1978 г. е бил Габрово и тогава е получил прозвището “Българският Манчестър
  • Най-високата сграда в област Габрово-20 етажната сграда "Космос"
  • Зоопаркът
  • първо в страната улично радиозвучаване - 1946 г.
  • 1954 г.радиотехниците Ив. Гатев и Т.Бочуков конструират първия портативен магнетофон в България
  • Камбаната на храм "Успение на Пресвета Богородица" - първата камбана донесена от чужбина в Габрово.
  • В Габрово е имало немско консулство. В периода 1926-1933 г. почетен немски вицеконсул е Васил Карагьозов. През 1934 г. почетен немскси вицеконсул е Кольо Карагьозов. След 1934 г. то е изместено във Варна.
  • Президентът на Бразилия — Дилма Русев, е с габровски произход по бащина линия


Икономика и обществени институци 

В миналото Габрово е бил известен като българският Манчестър заради добре развитата си индустрия. Началото е поставено от Иван Колчев Калпазанов, Петко Цокев и Васил Карагьозов, които създават първата модерна фабрика за текстил в Габрово и в Новоосвободеното Княжество България (1882). В първите години на XIX в. от трансилванския град Брашов в Габрово е донесен първия гайтанджийски чарк. Направата на чаркове е в основата на последвалия стопански подем на града. Производството е било съсредоточено основно в текстилната, текстилопреработвателната и стоманената промишленост.

В момента производството е съсредточено в следните направления:

  • памучен и вълнен текстил;
  • памучен и вълнен трикотаж;
  • шивашка индустрия;
  • машинистроене;
  • производство на пластмасови изделия;
  • обработване на кожи и производство на кожени изделия;
  • производство на обувки;
  • производство на ножове и домакински прибори;
  • производство на мебели;
  • производство на хляб и хлебни изделия;
  • производство на мляко и млечни изделия;
  • шоколадови изделия;
  • строителство.
  • На 26 ноември 2009 г. в града отвори врати първият търговски комплекс тип мол – Terra Mall Gabrovo
  • На 26 Март 2010 г. отвори врати и Мол Габрово 

В Габрово присъстват големите търговски вериги за техника и хранителни стоки:

Като областен център и административен център на община тук разположени седалищата областната управа, на общинския съвет, на окръжения и административен съд, на Агенцията по заетост, на МВР, триториална дирекциа на НАП както и на областната инспекция по труда, РИОКОЗ и др.



Медии Регионални вестници Радиостанции Радиостанции, приемани в Габрово на УКВ
MHz радиостанция предавател мощност
    91.30     Алфа Радио   РТПС "Бумеранг ФМ"     163 W  
    92.20   БНР Програма „Христо Ботев”    РРТС връх "Ботев"   1 kW
    95.40   БНР Програма „Христо Ботев”   РРТС Градище   166 W
    96.40   Дарик радио (Габрово)   РРТС Градище   500 W
    98.60   Magic FM   РРТС Градище   260 W
  100.90   БНР Програма "Хоризонт"     РРТС връх "Ботев"   10 kW
  101.70   Бумеранг радио   РТПС "Бумеранг ФМ"   168 W
  103.20   БНР Програма "Хоризонт"   РРТС Градище   500 W
  104.00   Радио 1   РРТС Градище   200 W
  107.40   Радио N-Joy   РТПС "Бумеранг ФМ"   288 W

Дарик радио (Габрово) има и регионална програма, а Бумеранг радио излъчва изцяло оригинална програма за Габрово и близките селища.



Образование 

През 1835 г. в Габрово е открито първото българско взаимно (класно) училище. Много хора по това време залягали на неговото въвеждане, но идеята дошла от Васил Априлов и Николай Ст. Палаузов, български търговци, родом от Габрово, преселени в Одеса. Непосредствено до Априловската гимназия (в същата сграда) се намира Националният музей на образованието.

Габрово разполага с едно висше училище - Технически университет - Габрово. Днес обучението в него се извършва в три факултета с 24 катедри.

Общински училища
  • НУ “Васил Левски”
  • ОУ “Ран Босилек”
  • ОУ “Неофит Рилски” 
  • ОУ “Цанко Дюстабанов”
  • ОУ “Христо Ботев”
  • ОУ “Христо Смирненск
    Категория: Туризъм
    Прочетен: 2045 Коментари: 0 Гласове: 1
    Последна промяна: 14.10.2011 11:59
    po evtino, o po polezno za vas i okolnite.
    iaso!

    Категория: Туризъм
    Прочетен: 1542 Коментари: 0 Гласове: 1
    Последна промяна: 17.09.2011 12:59
    21.08.2011 20:14 - АПРИЛЦИ


    Априлци
    image image Априлци
    42.850, 24.933 Координати: 42.850, 24.933 
    (карта - карта - карта - сат. снимка)
    Общи данни
    Население 3 096 (2010-12-15)
    image 3 018
    Землище 203,099 kmІ
    Надм. височина 550 m
    Пощ. код 5641
    Тел. код 06958
    МПС код ОВ (Л)
    ЕКАТТЕ 52218
    Администрация
    Държава България
    Област Ловеч
       
    Адрес община
    ул. "Васил Левски" № 109 п.к.5641 тел.: 06958/22-22 факс: 06958/22-85

     

    География 

    Град Априлци се намира в планински район. Разположен е в обширна котловина в подножието на първенеца на Стара планина — в. Ботев

    До града се достига от запад по шосеен път от град Троян и Орешака. От север - през Граднишкият боаз (до село Кръвеник) по асфалтов път или през Дебневският боаз. И от североизток през Батошевският боаз по новоасфалтираният но тесен и с остри завои път.
     

    История

    Априлци е град, създаден чрез сливането на 4 големи села, които понастоящем са негови квартали: Ново село,Зла река,Видима и Острец. Сливането става през 1976 г. Името Априлци се избира в чест на героичните събития по време на Априлското въстание.

     

    Религии

    Областта е с изцяло християнско население.

     

    Икономика 

    Основните икономически отрасли, определящи поминъка на Априлци са туризмът, животновъдството и дърводобива.
     

    Забележителности  Природа 

    Градчето е разположено в изключително благоприятна местност и от квартал Видима се разкрива красива гледка към в.Ботев и в.Марагидик. През участъка "Мазането" преминава асфалтов път, в чийто край започва пътека към х.Плевен. В южния край на квартал Острец се намира и път по който може да се стигне до х.Тъжа. Градчето се намира в непосредствена близост до национален парк "Централен балкан" в чийто територии може да се навлезе БЕЗ превозни средства от квартал Видима, точно при разклона за ВЕЦ "Видима" и "Мазането" и да се насладите, след дълъг и не много лесен преход, на великолепното "Видимско Пръскало".
    image

    image
    image
    image
    image
    image
    image
    image

    image
    image
    image
    image
    image
    image
    image






    Категория: Туризъм
    Прочетен: 4529 Коментари: 0 Гласове: 1
    Последна промяна: 17.09.2011 13:01
    19.08.2011 14:37 - ТРОЯН

    Троян
    image
    Изглед от града с река Бели Осъм.
    image image image Троян
    42.883, 24.717  Координати: 42.883, 24.717 
    (карта - карта - карта - сат. снимка)
    Общи данни
    Население 23 422 ( 2010-12-15)
    21 194 ( 2011-02-01)
    Землище 60,243 kmІ
    Надм. височина 400 m
    Пощ. код 5600
    Тел. код 0670
    МПС код ОВ (Л)
    ЕКАТТЕ 73198
    Администрация
    Държава България
    Област Ловеч
       
    Адрес община
    тел. централа: (0670) 68050
    факс: (0670) 23215
    География 

    Троян се намира в планински  район. Разположен е по течението на река Бели Осам, в подножието на Троианско-Калиферския дял на Стара планина. Намира се на 155 км от София, на 120 км от Пловдив, на 70 км от Плевен и на 35 км от гр. Ловеч, който се използва за транспортна връзка с Троян. Градът е крайна гара на ж.п. линията Левски - Троян. Има шосейни връзки с Плевен, Ловеч, Тетевен, Севлиево,Априлци а през Троянския проход - с Карлово и Пловдив.

    Население 

    Долната таблица показва изменението на населението на града в периода (1946-2009)

    Троян
    година 1946 1956 1965 1975 1985 1992 2001 2005 2007 2009
    население 5 206 9 946 19 005 23 708 26 109 25 104 23 332 22 357 22 327 21 997
    Източници: Национален статистически институт, „Citypopulation.de“ и „Pop-stat.mashke.org“
    История

    Археологически разкопки свидетелстват, че този район е бил населен още през палеолита. През бронзовата епоха по течението на река Азамус (Осъм) се заселват траки. От този период са намерени много керамични и бронзови съдове, оръжия от желязо, накити.

    Троян възниква през 15 век като попътно селище в началото на Троянския проход. Името си получава от древноримския път [Виа Траяна]

    image Троян

    В началото на турско време тук се заселват българи от Дунавската хълмиста равнина, Чипровско, Берковско, Разложко и Охридско. През първата половина на 19 век в Троян процъфтяват занаятите. Водещо е грънчарството, което постепенно създава уникалната и до днес Троянската керамична школа.

    През 1871 г. Левски основава революционен комитет в града. През 1877 г. Троян е опожарен от отстъпващите турски войски. През 1911 г. светва първата електрическа крушка и Троян става третият електрифициран град в България, след София и Пловдив.

     

    image Изглед от Беклемето image Паметникът image Панорама от Беклемето към северните склонове на Стара планина Икономика

    На територията на град Троян развиват дейност множество малки и средни фирми и предприятия, както и няколко големи, сред които „Лесопласт“, Актавис, СОФАРМА, ВИТЕКС, МЕБЕЛ, РИКО СТИЛ, ВИНПРОМ ТРОЯН, ЕЛМАТЕХ, УНИТЕХ ГРУП. Също така в града и околните села процъфтява занаятчийството - керамика и производство на мебели масив. В Троян има 2 бензиностанции Йоанна,3 бензиностанции Троянефт,4 бензиностанции Ром петрол,1 бензиностанция Генимекс, бензиностанция Лукойл.

    Природни забележителности 

    В района на Троян се намират природните резервати Козя стена, Стенето, Северен Джендем. Те са част от Национален парк „Централен Балкан“, известен със своята уникална растителност и животински свят.

    В резервата Северен Джендем се намират около 30 водопада с височина над 20 м. Релефът е силно разчленен и богат на скални форми, които често са труднопроходими.

    Резерватът Стенето обхваща цялото горно течение на река Черни Осъм. Районът е богат на пещери, които са недостатъчно проучени поради пропастния им характер. В резервата могат да се видят и скални образувания с фантастична форма. Интересно карстово образувание е скалният свод “Крали Маркова дупка”, в близост до хижа Амбарица.

    Козя стена е най-малкият резерват в парка, създаден с цел опазване на ендемичния вид старопланински еделвайс, на вековни букови и буково-елови гори. На територията му се намират уникални скални формации, обитавани от много видове грабливи птици.

    Местността Беклемето е в началото на Троянския проход, на 1320 м. надморска височина, с хубави поляни и широколистни гори. Там е построено едноименно туристическо селище, чието изграждане започва през 1962 г. по специален план. Беклемето предлага чудесни условия за зимен туризъм. В непосредствена близост се намира най-добрата писта в България за ски-бягане и биатлон в широколистна гора, отговаряща на европейските изисквания.

    image
    Резерват Козя Стена
    image
    Ждрелото на река Черни Осъм в резерват Стенето
    image
    Северен Джендем
    image
    Връх Амбарица от юг
    image
    хижа Амбарица
    Културни забележителности 

     Троянски манастир "Успение Богородично" - в околностите на Троян (на 10 км) е историческият, трети по големина в България.

    Храмът "Света Параскева"е бил построен през 1835 г. През 1871 г. храма привлича вниманието на Апостола на свободата Дякон Игнатии (Левски). Той не само го посещава, но и взема дейно участие в богоусложенивто, като го оглася с дивното си пеене.

    Архитектурен комплекс "Нунки" - с реставрирани къщи в типичен за района възрожденски стил.

    Строящият се паметник на Иван Хаджийски.

    Ханът на Васил Спасов,където е основан ревяолюционен комитет от Васил Левски.
     

    image

    Троянски манастир
    „Успение Богородично“imageВъншни стенописи от църквата
    imageМанастирската част
    imageТроянският манастир, 1876 г.
    imageМанастирската църква
    imageЦърквата "Св. Богородица" в Троянския манастир
    imageЧудотворната икона на Пресвета Богородица (Троеручица), намираща се в Троянския манастир

    Музеи
     

    Музеи на народните художници занаяти и приложни изкуства — уникален за страната музей, който се намира в центъра на Троян. Експозицията представя следните основни теми: керамика, дърворезба, иконопис, художествено металообработване, народно облекло и тъкани. Най-старите експонати са от 10-9 век пр.н.е. - предмети от тракийски могилен некропол, открит до Троян. В музея се съхранява и уникален макет на троянската занаятчийска чаршия от 19 век; автентична грънчарска и бъкличарска работилница от същото време.

    Природонаучен музей в с. Черни Осъм - уникален за страната. В трите му зали са експонирани 700 представители на флората и фауната на Централна Стара планина. В сградата на музея се намира Посетителският център на Национален парк „Централен Балкан“.

    Национално изложение на народните и художествени занаяти — в с.Орешка разположено непосредствено до Троянския манастир, демонстрира майсторството на занаятчиите от района и страна, а често и от чужбина. Тук посетителят може не само да се наслади на форми и багри, но и да си купи сувенир за спомен. По предварителна заявка се организират демонстрации на занаяти и дегустации на троянска сливова ракия. Град Троян е обявен за европейска столица на керамиката.

    imageМузеи на народните художници занаяти и приложни изкустваimageИстория на керамиката
    imageСимвола на с.Черни осам
    image Централен площад с. Черни ОсъмimageПриродо-научен музей
    imageПеперудена колекция в Природо-научния музей
    Редовни събития 
    • 14 октомври - Празник на Троян — денят на Света Петка-Параскева, небесната покровителка на града.
    • Празник на сливата и сливовата ракия — ежегодно в края на месец септември, с многобройни посетители — дегустатори и участници в конкурса за най-добра ракия. Победителите получават специални грамоти и уникални медали под формата на слива.
    • 15 август(Успение Богородично) - стотици честват храмовия празник на Троянския манастир с литийно шествие, предвождано от чудотворната икона "Света Богородица Триручица"
    Побратимени градове  image
    image
    image
    image

    Изгледи от Троян
    Категория: Туризъм
    Прочетен: 5260 Коментари: 1 Гласове: 2
    Последна промяна: 17.09.2011 13:02
    14.08.2011 11:36 - ТЕТЕВЕН
    Тетевен
    image image image Тетевен
    42.917, 24.267 Координати: 42.917, 24.267 
    (карта - карта - карта - сат. снимка)
    Общи данни
    Население 10 733 (, 2010-12-15)
    image 9 806 
    Землище 110,788 kmІ
    Надм. височина 412 m
    Пощ. код 5700
    Тел. код 0678
    МПС код ОВ (Л)
    ЕКАТТЕ 72343
    Администрация
    Държава България
    Област Ловеч
       
    География 

    Тетевен се намира в планински район, в полите на Стара планина, между върховете Острич, Петрахиля, Червен,Трескавец и Вежен. През града минава река Вит, Надморската височина на територията на Тетевен и околията варира от 340 до 2100 метра, а в центъра е 415 м. Климатът е умерено-континентален със сравнително мека зима и прохладно лято.

    image

    Териториалната площ на община Тетевен възлиза на около 697 кмІ, което представлява 16,86% от територията на Област Ловеч.

    image
     

    image
    река Вит минаваща през Тетевен

    В източната част на Златишко - Тетевенската планина се намира връх Вежен /2 198м./ - третият по височина старопланински връх.

    image
    връх Вежен
    Население 
    Тетевен
    година 1946 1956 1965 1975 1985 1992 2001 2005 2007 2009
    население 4 817 7 995 9 810 12 582 12 753 12 567 11 427 10 954 10 713 10 613
    Източници: Национален статистически институт, „Citypopulation.de“ и „Pop-stat.mashke.org“

    image

    История

    Тетевенският край е бил населен още от най-древни времена, а първите предметни доказателства за това датират от 2 - 4 век. Едни от първите обитатели на местността са тракийското племе серди. За пръв път името Тетевен се споменава в открит писмен материал от 1421 година. Смята се, че името произлиза от Тетьовия род, заселил се по тези земи и основал града (който в по-ранни писмени материали се среща под името Тетювен или Тетювене). Според други мнения името на града произлиза от думата „тетива“, тъй като градът е опънат като тетива на лък по протежението на река Вит.През 16 - 17 век. Тетевен е в разцвета си, жителите се множат, а търговията процъфтява. В града се развиват 27 вида занаяти, а тетевенските търговци кръстосват Европа и Азия.В града има 60 хаджии. Градът носел името „Алтън Тетевен“ (Златен Тетевен).
     

    През 1801г. Тетевен е нападнат от кърджалии и почти напълно опустошен и изпепелен. От 3000 къщи в града остават само четири. Градът успява да издигне от руините и през 50-60 те години на 19 век е един от занаятчийските центрове на България. През този период се развиват следните занаяти — абаджийство,кожухарство,резбарство. Градът е притежавал статут на вакъвско, селище. През 1871 г. Васил Левски,основава в близкото до Тетевен село Гложен един от най-многочислените тайни революционни комитети. След обира при Арабаконак, в който основно участват членове на комитетите в Гложене и Орхание, членовете им са арестувани и изпратени в Диарбекир. Много тетевенци се включват в различни чети в борбата за освобождение. Днес в Тетевен могат да се видят множество четнически къщи, обявени за културни паметници.
    imageimage
    imageimage

    Една историческа неяснота и заблуда (според местните) относно града е, че предателят на Бенковски е посечен от тетевенци в деня, когато е трябвало да получи паричната награда за предателството си. Всъщност предателят - Вълю Стоилов Мечката, доживява до дълбока старост доста години след Освобождението на България.

    image
    Гложенски манастир "Свети Георги Победоносец" с.Гложен до Тетевен
    image

    imageЦърквата на манастира

    image Манастирът "Св. Георги" - изглед от Гложене image Водопадът Икономика Основни фирми и предприятия
    • „Камакс“ ООД — производство на щори и други слънцезащитни средства 
    • „Стилмакс“ ООД — кухненско и офис обзавеждане
    • „Васимакс“ ООД — алуминиева и PVC дограма 
    • „Максгруп“ ООД — ел. двигатели
    • „Еница“ ЕТ — Сладкарски изделия
    • ЕТ " ТОНИ- Тихомир Стоянов" търговия със стоки за бита
    • „Елпром-ЕМС“ АД - ел. двигатели
    • „Хармония-ТМ“ АД - интериорни врати и мебели
    • „Четпром“ ЕООД — производство на четки
    • ЕТ „Лесотех Марин Краев“ — сервиз за малогабаритна, горска, земеделска и паркова техника
    • „Дестила“ АД-Тетевен — производство дестилация на спиртни напитки
    • „Масърлиев“ — дървени въглища
    • ЕТ „Димитър Дебеляшки“ — производство на буков шперплат — технически и мебелен -, федерлайсни и международни товарни превози
    • "Леспром Тетевен" ЕООД - производство на изделия и амбалаж от дървен материал
    • Симеонови ООД - СУПЕРМАРКЕТ УСМИВКА
    • "Негрилла" ООД - КОНФЕКЦИЯ
    • "МИРАЛ-НОВА" ЕООД - мебелен обков
    Обществени институции 
    • Библиотека при читалище „Съгласие“
    • Музеят в центъра на града
    Забележителности image Манастирската църква „Свети Илия“ (14 век), Тетевен

    Град Тетевен обединява в себе си красотата на заобикалящата го природа с извисяващите се хълмове и върховете Петрахиля, Острич, Червен и Равни камък (станали свидетели на много исторически събития), прохладния бриз на река Вит, както и духът на отминалите векове, витаещ в множеството културни паметници, старобългарска архитектура и непокътнати от времето обичаи и нрави. Възхитен от гледките, разкрили се пред очите му при своето посещение в града, Иван Вазов възкликва: „Ако не бях дошъл в Тетевен и аз щях да бъда чужденец на майка България… Много съм бродил, много съм скитал, но не съм видял по-чуден рай“.

     

    Някои от забележителностите на Тетевен и околията:

    Пещери image
    Съева дупка

    image
    Купен първата зала от към входа.

    image
    Срутището: счупеният сталактон във вид на оръдие.


    Музеи
    • Тетевенски исторически музей

    В Тетевен се намира Исторически музей който е сред Стоте национални туристически обекти на БТС. Работно време на музея: 09:00 — 12:00 и 14:00 — 17:00 ч., без почивен ден, през зимния период — събота и неделя почивни дни; има печат.

    image
    Исторически музей Тетевен.

    image
    Паметна плоча на загиналите за свободата на Тетевен.
    • Бобевска къща-музей
    • Хаджииванова къща-музей
    • Йоргова къща-музей
    Редовни събития
    • Есенен панаир
    • Празник на Северняшката песен (май)
    • Празникът на град Тетевен се отбелязва на 1 ноември - деня на освобождението на града от Османско побство през 1877г.
    Други 

    Във и около града има ски писта, хижи и почивни станции.

    Хотели
    • Хотел Olymp
    • Максим
    • Хотел „Еница“
    • Хотел „Тетевен“
    • Хармония
    • Здравец
    • Самостоятелни стаи „Алтън Тетювен“
    • Самостоятелни стаи „Христо Лазаров“
    • Вит

     

    Кухня
    • Тетевенска саламура — рибена чорба (също подходяща за ракиено мезе), поднася се много люта, кисела и солена. Яде се студена.
    • Кротмач — специалитет, направен от кисело мляко и сирене, солен на вкус, прибавят се печени обелени чушки, подходящ за мезе.
    • Качамак — народно ястие от царевично брашно, масло и сирене.
    Категория: Туризъм
    Прочетен: 5540 Коментари: 0 Гласове: 4
    Последна промяна: 06.09.2011 12:36
    12.08.2011 18:55 - СВОГЕ
    Своге
    image image Своге
    42.959633, 23.348270 Координати: 42.959633, 23.348270 
    (карта - карта - карта - сат. снимка)
    Общи данни
    Население 8 314 (2010-12-15)
    Землище 21,932 kmІ
    Надм. височина 470 m
    Пощ. код 2260
    Тел. код 0726
    МПС код СО (Сф)
    ЕКАТТЕ 65869
    Администрация
    Държава България
    Област Софийска
       
    Адрес община
    ул. "Ал. Стамболийски" № 7
    imageИскърсото дефиле
    imageИскърското дефиле

    География

    Градът е разположен в Искърското дефилепри устието на река Искрецка(Искрец). На това място се събират границите на три планини: Мала планина, Голяма планина и Понор. Градът се намира на 33 км северно от София и е център на най-голямата по площ община в България.

    История  image Централния градски площад

    Историята на град Своге може да се потърси още от античноста,и по точно от Тракийско време и трябва да се свърже с тракийското племе Трибала, тъй като на мястото на днешния квартал Старо село се предполага, че се е намирало тракийско селище, и некропол, но само провеждането на систематични археологически разкопки може да потвърди сто процента това. Данните от находки, които преди всичко са следствие от иманярска дейност, показват до известна степен твърденията, за съществуването на тракийско селище в района и то не едно а няколко, както и връзките на района с други райони, дори и с гръцкия свят,най вече от минетите находки. В тази връзка трябва да се спомене откритата монета на речния бог Истър, която е уникална сама по себе си, и може би единствена в България. В намиращите се в общината останки от тракийски укрепления, трябва да споменем това до село Заселе, чието име се е запазило до наше време - Метериза и трите тракийски могили, които в момента са разрушени.

    В района на общината се смята, че е станала битката между трибалите и Филип, бащата на Александър Велики, в която той едва се спасява, и впоследствие от това той до известна степен става инвалид. Макар и да се подценява, районът е играл известна роля в търговските връзки между северните части на днешна България и егейското крайбрежие. От времето на ранна Византия, се запазени останки на десетина крепости, свързани с голямата строителна дейност на император Юстиниан Велики, за укрепване на Балканския п-ов, срещу нашествията на славяни,прабългари,авари и готи. От времето на Първото и Второто българско царство, също са запазени останки от укрепителни съоръжения, в град Своге — на връх Грохотен, в чието подножие се намира града. Интересна е и една легенда за наименованието на една местност наречена Латинците, идваща от това, че по времето на един от кръстоносните походи преминали през нашите земи там са останали да живеят латинци, които се оженили за местни девойки. Запазена е и една средновековна църква - "Св.Петка", датираща от 14 век. и една от 17 век. намираща се в местността Кирик до град Своге. В общината се намира и известните манастири Седемте-престола и Искрецкия манастир, като за първия се предполага, че е построен през 11 век. а другия през 18 век. По времето на турското робство населението в района се увеличило, тъй като то търсело сигурността на Балкана. Развитието на района идва след построяването на ж.п линията, преминаваща през Искърското дефиле. Така възникнали и повечето сегашни селища по поречието на р.Искър. Своге е обявено за град през 1965г. Относно наименованието на града, най-вероятно то произлиза от славянските думи "свод", "свождам", поради географското му положение — като свод, където се събират р.Искър и р.Искреца а оттам свод, своде и сегашното Своге. Друга, по-романтична легенда за името на града е ,че то произлиза от словосъчетанието "с Бог е", и оттам Своге...

    Туризъм 

    Освен като природни забележителности на 20 км от град Своге се намират всеизвестните Лакатнишки скали — един от най-посещаваните и известни катерачески обекта в България.

    Религии

    В град Своге населението е християнско, източноправославно. В града има две православни църкви, една адвентистка, един параклис и една средновековна църква от XIV век -"Св.Петка"

    Икономика

    В Своге се намира известния завод за шоколадови изделия "Крафт Фуудс", станал емблематичен за града. Фирма ИСТРА, прозиводител на парапети и хотелско оборудване. Също така тук се намира предприятието за картонени изделия "Графобал България" АД, фирма "Лилия-С"/"Петрунка"/, занимаваща се с текстилни изделия. Голямо значение за икономиката на града преди години имаха и многото рудници за антрацитни въглища, както и урановите рудници, по-голяма част от които сега са закрити.С успех се развива частния бизнес.

    Обществени институции

    В града се намира читалище "Градище", СОУ "Иван Вазов", две училища до 4-ти клас, три детски градини и ПГ "Велизар Пеев" - единственото и най-голямо професионално училище в общината.

    Забележителности Театри 

    Голямо значение за културата на града има читалище „Градище“, в което се изпълняват много постановки и пиеси.Читалището е център на културната дейност в града. Самодейните състави на читалището печелят много национални награди.

    Музеи 

    В общината има няколко природни обекти, които си заслужава да бъдат видени. Това са: Лакатишките скали при село Лакатник и намиращата се в подножието им пещера Темната дупка, при село Бов — водопада Скакля, скалното образувание "Джуглата" в село Церово, пещерата Елата, намираща се близо до село Зимевица, манастирите Седемте престола (близо до Елисейна) и Искрецкия манастир, както и няколкото хижи в района — Пробойница, Тръстеная, Добърчин и др. Природата около Своге впечатлява с разнообразието на горите и красивите поляни.

    Редовни събития

    Празникът на града е на Петровден. Всяка втора събота срещу неделя на август се провежда събор на връх Церецел

    image

    image
    Лакатнишките скали
    Манастир „Седемте престола“
    „Света Богородица“
    image

      image Черквата на светата обител image Изглед от двора image Осеновлашки манастир
    Категория: Туризъм
    Прочетен: 4998 Коментари: 2 Гласове: 2
    Последна промяна: 06.09.2011 12:35
    12.08.2011 12:22 - БОТЕВГРАД
    Ботевград
    image image image Ботевград
    42.9, 23.783  Координати: 42.9, 23.783 
    (карта - карта - карта - сат. снимка)
    Общи данни
    Население 21 666
    Землище 53,298 kmІ
    Надм. височина 340 m
    Пощ. код 2140
    Тел. код 0723
    МПС код СО (Сф)
    ЕКАТТЕ 5815
    Администрация
    Държава България
    Област Софийска
       
    Адрес община
    пл. Освобождение 1

    География

    Намира се в Софийска област на около 60 километра от град София, по посока Варна или Русе. Разположен е в ботевградската котловина, в непосредствена близост до автомагистрала Хемус и прохода Витиня.

    История

    Градът носи името на националния герой на българския народ, поета революционер Христо Ботев. image


    Изглед от центъра на града

    Най-древният предшественик на Ботевград е тракийско селище от петото хилядолетие (столетие, може би?) преди Хр., което се намира в района на днешните хмелови конструкции в местността Манастирището, западно от града. Оттук в Ботевградския музей са прибрани разнообразна битова и строителна керамика, оръдия на труда, мраморна оброчна плоча с образа на Тракийския конник. До града са открити и фрагменти от римска пътна колона с надпис в чест на императорите Валентиниан, Валент и Грациан. Колоната сигурно произхожда от 375 г., защото само през тази година тримата са царували заедно.

    Близостта на селището с римския път става причина жителите му да го изоставят и се установят на 3 км. южно от него в гората — закрилник, където израства ново село, наречено Зелин. При заселването на славяните по нашите земи селището придобива чисто славянски облик. Село Зелин влиза в пределите на феодалното владение, чиито управител севаст Огнян, виден боляри при цар Иван Шишман,със седалище крепостта „Боженишки Урвич“, оказала последна съпротива на османските поробители в защита на българската държава.

    През втората половина на 18 век жителите на с. Зелин се преселват отново в котловината на мястото на днешния град, където около построението страноприемница и самунджийница (хлебопекарна) възникнало ново село, наречено Самунджиево. Тези твърдения обаче се разминават с историческата действителност. Според османски доганджийски регистър от 1564-1565 г. село Самунджиево вече съществува вероятно на същото място и поне някои от жителите се занимават с отглеждане и снабдяване на султанския двор със соколи. Дали в селището тогава действа църква, не може да се отговори поради липсата на сведения. Знае се само, че през 1826 г. в Самунджиево има полусхлупен параклис, към който тогава е основано килийно училище. Параклисът се казва „Св. Георги". През 1864 година е създадена часовниковата кула, а през 1865 г. тук е издигната единствената българска църква, посветена на мъченик, убит от турците - Георги Нови Софийски.

    През1866 г. през селото е прокаран стратегически военен път Русе-София и по предложение на известния турски реформатор Мидхат Паша. Самунджиево е обявено за град — център на Каза, от 30-тина села и два града Етрополе и Тетевен, отцепени от Ловешката и Врачанската каза. Новият град е наречен Орхание, на името на султан Орхан Гази. Името Самунджиево е забранено под страх от големи глоби, но жителите на града не приемат името Орхание и започват да го наричат просто касабата (на турски град).

    Жителите на града водят борба против османските поробители във въоръжените чети на Хаджи Димитар,Панайот Хитов и Филип Тотю. През м. декември 1870 г. в града идва Апостола на свободата — Васил Левски и основава революционен комитет. Орхание се включва в създадения от него първи революционен окръг на страната.

    По време на Априлската епопея 1876 г. населението на Орханийския край активно се подготвя за въстанието. То изживява ужасите от жестокото му потушаване чрез съдбата на Ботевите четници, водили сражение с турския башибозук. Това е и поводът на 1 декември 1934 г. градът да бъде преименуван от Орхание на Ботевград. Датата е избрана за празник на града.

    По време на Руско-турската освободителна война 1877- 1878 г. българските патриоти, сред които има и немалко жители на Орхание, организират отряди на народно опълчение за да се сражават на страната на руските войски. Ботевградският край е арена на продължителни кръвопролитни сражения между войските под командването на руския генерал Йосив Гурко и укриващата се в старопланинските проходи османска армия.

    За независимостта и свободата на родината се сражават опълченци от Ботевградския край под командването на генерал Николай Столетов. Мнозина от тях са наградени с ордени и медали за проявена храброст и героизъм в боевете на Шипка,Плевен,Шеиново и Стара Загора. На 29 ноември1877г. след разгромяването на османските поробители руските войски влизат в Орхание.

    При първото преброяване в Княжество България през 1881 г. Орхание има 2284 жители.

    Религии 

    Ботевград е предимно источноправославен град. В последните години се наблюдава засилено присъствие на протестанти.

    Заетост

    Най-големият работодател в града е заводът за електронни елементи EPIQ . Наскоро беше открит и завод за светодиоди . Двете предприятия ползват части от базата на бившия завод за полупроводници.

    Друг голям работодател е GE Pharmaceuticals

    Често срещана практика е жители на Ботевград да работят в София, като пътуват всеки ден с автомобил. По автомагистрала Хемус се стига до София за около 50 минути.

    Забележителности image Часовниковата кула, един от Стоте национални туристически обекти.
    • Часовниковата кула на Ботевград е символ на града и присъства в герба му. Кулата е построена през 1862-64 година. Името на архитекта не е запазено, но майсторът е известен — Вуно Марков. Оригиналният часовников механизъм се пази в музея, а сегашният е направен от майстори в Етъра, като частите са внесени от чужбина. Печатът на БТС се намира в общината.
    • В близост до града е с.Скравена, където има още 3 обекта от национално значение.
    • Зелин е вилна зона част от Ботевград и разположена на 3 km южно от града и на около 1 km от магистрала "Хемус". В нея прекарват почивката си много граждани на Ботевград и околните селища. В района около Зелин има голяма площ, заета от иглолистни гори.
    Редовни събития
    • 1 декември - Празник на Ботевград
    • Разпети Петък - ден на традиционен събор, който датира от времето, когато Ботевград е бил Орхание. По традиция трябва да се купи нещо калено за здраве. Съдът трябва да е кален, тъй като Мария-Магдалена когато помолила Исус Христос за опрощаване на греховете, събирала сълзите си в кален съд. Закупуването на такъв съд на Разпети петък символизира желанито на човек да бъдат опростени греховете му. На този събор се събират производители и търговци на глинени съдове от цялата страна.
    image Дом на науката и техниката

    Празниците в града се отбелязват с голяма заря в центъра на Ботевград.

    Международни отношения

    Ботевград е побратимен град или има сътрудничество с:


    Категория: Туризъм
    Прочетен: 2137 Коментари: 0 Гласове: 3
    Последна промяна: 06.09.2011 12:34
    11.08.2011 11:22 - МЕЗДРА

    Мездра
    image
    Сградата на общината
    image image image Мездра
    43.150, 23.700 Координати: 43.150, 23.700
    (карта - карта - карта - сат. снимка)
    Общи данни
    Население 11 528 (ГРАО, 2010-12-15)
    Землище 5,343 kmІ
    Надм. височина 219 m
    Пощ. код 3100
    Тел. код 0910
    МПС код ВР (Вр)
    ЕКАТТЕ 47714
    Администрация
    Държава България
    Област Враца
    Община
       - кмет
    Мездра
    Иван Цанов
    (независим)

    География

    Община Мездра е разположена върху територия от 519 114 дка и включва 28 населени места — в т. ч. гр. Мездра и 27 села. Най-голям процент от територията на общината заемат земеделските площи и горите, следвани от населените места. Релефът е полупланински, с преобладаващи сиви горски почви, подходящи за отглеждане на зърнено-фуражни култури и трайни насаждения. Община Мездра е разположена на средна надморска височина от 270 м. Климатът е умереноконтинентален. Горският фонд на общината обхваща 195 001 дка, в т. ч 25 264 дка иглолистни и 21 136 дка широколистни гори. Отдалечените от големите пътни артерии села са разположени в екологично чисти планински и полупланински райони и притежават висок потенциал за развитие в сферата на екологичния и селски туризъм. Малките частни и кооперативни стопанства в тези населени места произвеждат незамърсена с химикали продукция — месо, мляко, вино, пчелен мед и др

    Население

    Долната таблица показва изменението на населението на града в периода след 1946-2009

    Мездра
    година 1946 1956 1965 1975 1985 1992 2001 2005 2007 2009
    население няма данни 6 487 9 796 12 701 13 597 13 006 12 387 11 415 11 062 10 896


    История image Мемориал на падналите през войните жители на Мездра

    Сегашният град Мездра е основан, когато се построява ж.п. линията София-Горна Оряховица, в края на 19 век от пришълци от селата Моравица,Боденец и Дърманци. Образува се гара Мездра и около нея започват да се заселват хора. След построяването на линията Мездра-Видин, Мездра става втората по важност гара след Горна Оряховица в Северна България. Почти половината от населението на Мездра са преселници от град Кичево и околностите му (намиращ се днес в Западна Македония). До 9 септемви 1944 г. е съществувало културно-просветно дружество, носещо името на прочутия кичевски войвода Йордан Пиперката.

    Религии image Църква „Св. вмчк Георги Победоносец“
    • Църквата „Св. вмчк Георги Победоносец“ — построена през периода1930-1932 г. по проект на арх. Петър Дограмаджиев. Основният камък на храма е положен на 19 август (Преображение Господне) 1930 г., а освещаването ѝ е извършено на 8 май (Томина неделя) 1932 г. от врачанския митрополит Паисий в присъствието на министъра на просвещението Константин Моравиев Главни дарители за въздигането на църквата са наследниците на индустриалеца Тодор Балабанов — синът му Иван, съпругата Елена и дъщерята Зорка. Акцент в нейния интериор са иконите от т.нар. царски ред, които са рисувани от големия български художник проф. Дечо Узунв.
    • Църква „Шалом“
    Културни и природни забележителности image Читалище „Просвета“
    • Читалище „Просвета“, основано през 1925 г.
    • Художествена галерия, открита на 30.12.1971 г.
    Музеи image Дом на железничаря
    • Музейна сбирка за историята на железниците в Дома на железничаря
    Редовни събития
    • Ден на Мездра — 6 май (Гергьовден)
    • Празници на културата „Мездра — май“, традицията за чието провеждане датира от 1974 г.
    Литература
    • Клуб на свободните писатели — основатели Владимир Джаферски, Иван Христов-Рубелс 
    • Издават вестник „Литературен фар“
     
    Категория: Туризъм
    Прочетен: 2740 Коментари: 1 Гласове: 5
    Последна промяна: 06.09.2011 12:31
    10.08.2011 18:20 - ВРАЦА
    ВРАЦА
    image
    Панорамен изглед към града.
    image image image Враца
    43.200, 23.550 (G) Координати: 43.200, 23.550 (G) ()
    (карта - карта - карта - сат. снимка)
    Общи данни
    Население 65 992 (ГРАО, 2010-12-15)*
    image 60 692 (НСИ, 2011-02-01)
    Надм. височина 344 m
    Пощ. код 3000
    Тел. код 092
    МПС код ВР (Вр)
    ЕКАТТЕ 12259
    Администрация
    Държава България
    Област Враца
    Община
       - кмет
    Враца
    Костадин Шахов
    (ГЕРБ)
    Адрес община
    ул. „Ст. Савов“ 6,
    тел. 092 62 45 81
    obshtinavrimagebsbg.net
    География image Изглед към Враца

    Град Враца е разположен в полите на вВрачанска планина. Враца е отправна точка към ждрелото Вратцата и пещерата Леденика. Градът се намира на 370 м. над морското равнище. Най-северните жилищни и промишлени квартали на града са на 340 м надм. височина, докато най-южните, по течението на р. Лева, са на 400 м надм.височина.

    Враца има красива околност. От юг са сиво-виолетови скали на Врачанската планина на север, над невисокото каменно плоскогорие с меки и заоблени земеповърхни форми, се издига Милин Камък, а на изток се редуват невисоките върхове на бърдото Веслец.

    Климатът на Враца е умерено континентален, формиран главно под влияние на океански въздушни маси от умерените географски ширини, които нахлуват предимно от запад и северозапад. С най-висока средномесечна температура се характеризира месец юли, а с най-ниска януари. Зимата в града е студена, но не мразовита. Броят на дните със снежна покривка е 62. Във Врачанската планина този брой е значително по-голямс.
    Община Враца се намира в Северозападна България и е една от съставните общини на Област Враца. Общината има 23 населени места с общо население към 2009 година от 75 842 жители.

    Област Враца граничи: на север с р. Дунав на запад с Област Монтана на юг със Софийска област, на изток с Област Ловеч и Област Плевен. Има територия от 3 600 км2, (1/26 от територията на страната), от тях: земеделски земи 302 000 ха, горски площи 575 км2, водни площи 67 км2. Населението на областта е приблизително 245 000 души.

     

    Население image Изглед към пл. "Христо Ботев", Враца

    Долната таблица показва изменението на населението на града в периода от 1887 година до 2011 година:

    Враца
    година 1887 1910 1934 1946 1956 1965 1975 1985 1992 2001 2005 2007 2009 2011
    население 11 323 15 250 16 177 19 620 26 582 39 091 61 134 75 451 75 518 69 423 63 260 61 562 61 011 59 870
    Източници: Национален статистически институт, „Citypopulation.de“, „Pop-stat.mashke.org“ и Географски институт при БАН
    Античност image   Част от Рогозенското съкровище

    Още около 6 000 г. пр. Хр. е имало живот по врачанските земи. Местните жители са се занимавали основно със земеделие и скотовъдство. През по-късен период започват да се занимават и с грънчарство. В село Градешница е открита керамика със специфични надписи, които се смятат за едни от най-старите в Европа. Успоредно с това започва и развитието на медния рудодобив.

    В периода около 6-7 век пр. Хр. на територията на днешна Враца започват да се заселват трибалите. Те били особено и войнствено племе. През 425 г. пр. Хр. разбили одрисите а след това дори армията на Филип Втори Македонски. През 335 г.пр. Хр. воюват и срещу Алексамдър Велики и впоследствие се стават негови съюзници.

    Предполага се, че от този период датира и едно от най-големите съкровища, изобщо откривани по българските земи и най-голямото тракийско съкровище, а именно —Рогоземското съкровище. То е открито през 1985 г. Може да се предполага, че колекцията от 165 сребърни съда е била притежание на местен тракийски владетел от племето трибали. По някои от съдовете са гравирани различни дарствени надписи, от които се научават имената на различни тракийски владетели и на майсторите златари, които са изработили съдовете.Фиалите имат най-голям дял — общо 108 на брой. Това е два пъти повече, отколкото са всички фиали в музеите в Европа.

    През 6-ти — 4-ти век пр. Хр. в околностите на Враца е съществувало голямото културно, икономическо и политическо средище Салдоцела, но през 3-ти век пр. Хр. нещата тук се променят съществено. Трибалите претърпели сериозни поражения от келтите, а по-късно през 179 и 168 г. пр. Хр. са разорени от германското племе бастарни. През 29 г. пр. Хр. някои от местните тракийски владетели стават съюзници на римляните, за да укрепят личната си власт, но това като цяло отслабва съпротивителните сили на трибалите и съседните им музи срещу римските нашественици. Не след дългоМарк ЛИциний Крас успява да ги победи, но настъпилата зима го кара да се върне в базата си в провинция Македония като по пътя сердите му нанасят значителни загуби.

    Началото на римската експанзия по тези земи започва през 28 г. пр. Хр. За период от близо 400 г. Враца е част от Римската империя.

    Средновековие 

    През периода на средновековието града носи името Вратица и е част от Видинското царство. То е раннославянска форма на умалителното врата, вратичка, вратица, вратца. Това име е израз на самата местност, представляваща тесен планински проход, подобен на врата. Според легендите при османското нашествие, използвайки естествените възможности на района и здравите стени на крепостта, дълго време успешно се е отбранявал Радан войвода. В годините на турското владичество Враца е гарнизонно и попътно селище, нееднократно опустошавано и възстановявано. Най-напред е пострадало при влашкия владетел Михай Витяз през 1596 г., а по-късно (в началото на XIX век), по времето на Осман Пазвантооглу, градът става арена на сражение между видинския феодал и султанските войски. В околностите на града е била случайно намерена продупчена сребърна полска монета сечена за Литва - 3 гроша на полския крал Стефан Батори /1576-1586/,отсечена в 1586 г. /Монетата е частно притежание . Тази находка е своеобразно свидетелство за търговските връзки на града с Панска Полша и съюзната ѝ присъединена след Люблинската уния от 1569 г. към нея Литва през XVI в. В османски данъчен регистър от 1553 г., съхраняван в Ориенталския отдел на Национална библиотека "Св.св.Кирил и Методий" - София, градът се споменава под името Увраджа /Руси Стойков - "Нови сведения за миналото на българските селища през XV-XVI в." - списание Исторически преглед,книга 6 от 1959 г./.

    Възраждане image Улица Търговска с паметника на Софроний Врачански

    Към края на XVIII и особено през XIX век, Враца се превръща в голям занаятчийски, търговски и административен център. Продукцията му (абаджийство, кожарство и златарство) достига до Лион,Виена,Букурещ и Цариград. Към средата на 19-то столетие градът наброявал вече 2500 къщи.

    Всичко това се отразява и на духовния живот на града. Строят се храмове, училища, красиви къщи. Тук е работил Софроний Врачански. Градът е освободен от турска власт на 9 ноември 1877 г. Известно събитие е опитът да бъде премахнат гръцкият духовник Методи, направен от разярена тълпа през1824г.-един от опитите за създаване на новобългарска църква през възраждането.

    Враца е и център на трети революционен окръг по време на Априлското въстание с главен апостол Стоян Заимов. Въстание в този окръг обаче не избухва, поради големия брой османски войски съсредоточени в региона в очакване на война със Сърбия и малодушието на местните комитетски дейци.

    Нова история  image бул. "Никола Войводов" - първата обособена пешеходна улица в България, изградена през 70-те години

    След освобождението на българските земи от османско владичество през 1878 г. град Враца влиза в рамките на новосъздаденото Княжество България Той се налага като значим производителен център, в който традиционното занаятчийство прераства в модерна за времето си индустрия. През 1896 г. е открита в града опитна станция по бубарство — най-старото научноизследователско учреждение у нас в областта на селското стопанство. Скоро тя е реорганизирана и прераства в Държавна образцова бубарница. Качеството на произвежданата във Враца коприна намира международно признание.

    Врачанинът Мито Орозов на базата на традиционното за града коларо-железарство създава през 1883 г. предприятие за производство на превозни средства — двуколки, кабриолети, файтони, коли за търговски цели и шейни. Той получава на първото българско изложение в Пловдив през 1892 г. златен медал за своята дейност. Скоро продукцията на Мито Орозов намира широко разпространение не само в България, но и на Балканския полуостров.

    Град Враца и околността още през Българското възраждане се славят като винопроизводителен център. След създаването на Княжество България в района са налице условия за интензивно развитие налозарство. Врачанските вина получават признание и в чужбина. На международния конкурс за вина и ликьори през1896 г. в Брюксел врачанинът Стефан Кръскьов получава специалната награда и диплома.

    До края на 50-те години на 20-ти век е период на коренна промяна в обществено-политическия и социално-икономичекия живот на Враца. От занаятчийско-търговски, градът се превръща в индустриален център на региона. Постепенно през 60-те и 70-те години Враца израства като мощен индустриален град. Промишлеността се превръща във водещ отрасъл в икономиката на града и определящ тенденциите в бъдещото и развитие.

    Църкви и храмове image Църква "Св. Николай"
    • Църква "Св. Николай" - построена 1867 г.
    • Църква "Св. Възнесение Господне” - построена 1848 г.
    • Църква "Св. Константин и Елена” (Св. Царей) - построена 1870 г.
    • Църква"Св. Петър и Павел” (”12 Апостоли”) - от началото на 20 век
    • Възнесенска църква храм-паметник "Свети Софроний Епископ Врачански"
    • Манастирски комплекс с едноименна църква "Св. Иван Рилски- Пусти” - От края на 16 и началото на 17 век. Намира се в местността над кв. Бистрец
    • Църква "Св. Троица” - Згориград, Враца
    • Мътнишки манастир "Свети Николай” - основан през 17 век
    • Ески джамия - от края на 18 и началото на 19 век, обявена за архитектурен и художествен паметник в ДВ бр. 94 от 1972 г.

    В близост до гр. Враца се намира действащият и до днес Черепишки манастир "Успение Богородично” - основан през 14 век, обявен за паметник на културата от национално значение. В съвременния си вид манастирът представлява завършен архитектурен комплекс, който включва гостна- приемна, училище, магерница, параклис, жилищни и представителни сгради, стопански сгради.

      image Община Враца image Изглед от хижа "Вестител" Промишленост 

    Във Враца са развити много отрасли на промишлеността: текстилна (производство на памучни платове и коприни), шивашка, хранително-вкусова (хлебопроизводство, сладкарство, месопреработка, млекопреработка, производство на безалкохолни напитки и др.), за строителни материали (цимент, клинкер, добив на скално облицовачни материали от врачанското находище — варовик), мебелна, лека, машиностроителна (производство на стругове и фрези), металолеене и металообработка и други.

    Градът и общината разполагат със свободни поземлени имоти, предназначени за изграждане на предприятия, както и със свободни сгради общинска собственост, които може да предостави на чуждестранни инвеститори.

    Търговия Във Враца има най-различни по мащаб търговски обекти вкл. и големи търговски центрове, хипермаркети и шоуруми. Свои филиали в града имат: Кауфланд, Билла, Технополис, Техномаркет, Зора, Т Маркет (2 филиала), Мебели Арон и DM. В края на 2005 г беше открит и най-големият търговски център в града — СУМИ, разполагащ с близо 110 магазина, заведения и офиси. Изгардени са още няколко големи търговски обекта на веригите: "Пени Маркет" - два обекта и "Плюс". През 2011 г. магазинът на "ПЛЮС" е ребрандиран на "ЛИДЛ".
    Транспорт  image ЖП гара Враца image Автогара Враца

    Град Враца е пресечна точка на два от най-големите европейски транспортни коридора — коридор 4  и коридор 7. Географското и положение ще придобие още по-голямо значение с изграждането на Дунав мост 2 приВидин и Дунав мост 3 при Оряхово. В тази връзка държавата, посредством различни програми предприе и планира мащабни инвестиции в шосейната и железопътна инфраструктура на региона. През 2005 година беше открита обновената 8 километрова отсечка от северния околовръстен път на Враца. Одобрен е и финансов меморандум за подготовка на проекта за цялостно довършване на обходния път. През 2006 започна и основна реконструкция на четирилентовия пътен участък от Враца до Мездра. За пътя Враца-Ботевград се предвижда модернизация в четирилентов път с технически параметри на автомагистрала. От Враца до Оряхово също има добре изградена пътна инфраструктура. В железопътната инфраструктура, също се предвиждат големи инвестици. ЖП линията минаваща през Враца се очаква да бъде модернизирана и с възможност влаковите композиции да се движат със скорост до 160 км/ч.

    Враца се свързва с останалите населени места в страната посредством автобусен и ЖП транспорт. Има редовни автобусни линии до София, Плевен, Видин, Мездра, Монтана, Оряхово и др. Автогара Враца се намира между сградата на НАП и Централна ЖП Гара Враца.

    Враца е осигурен с добре функциониращ градски транспорт състоящ се от тролейбуси,автобуси и маршрутни бусове. На разположение на жителите и гостите на града са и голям брой таксита. Цените на билетите за врачанския градски транспорт са едни от най-ниските в страната.

    Тролейбусни линии във Враца:

    • Линия № 1: кв. Медковец - Ученически комплекс
    • Линия № 4: ХИМКО - ж.к. Дъбника
    • Линия № 4А: кв. Медковец - ж.к. Дъбника
    • Линия № 17: ХИМКО - ж.к. Дъбника
    • Линия № 41: кв. Медковец - Ученически комплекс
      image ЖП гара Враца image Автогара Враца Култура image Драматично-куклен театър - Враца image Читалище "Развитие"   image Кулата на Мешчийте
      image Комплекс Вестителят над Враца.

    ДРАМАТИЧНО-КУКЛЕН ТЕАТЪР

    Драматично-куклен театър Враца е основан на 27 август 1938 г. под името Врачански областен театър. На 9 октомври същата година театърът открива своя първи сезон с постановката "Пристанала". През 1941 г. театърът се премества под покрива на най-модерната за времето си в Северозападна България читалищна сграда - тази на читалище "Развитие". През 1948 г. театърът се преименува на Врачански народен театър, а през 1965 започва сезона с имвто Врачански драматичен театър. От юни 1978 г. театърът се пренася в новооткритата сграда Дворец на културата, където се намира и до днес. Той разполага с голям салон със 748 места, камерна зала със 100 места, куклена зала с 80 места и балетна зала със 70 места. От 2000 г. Драматичен театър и Държавен куклен театър са обединени в Драматично-куклен театър Враца. Трупата е съставена от 68 души, от които 25 художествено творчески състав и 43 административно-технически.


    МЛАДЕЖКИ ДОМ

    Младежкият дом в град Враца е първият младежки дом в България. Открит е през есента на 1968 година. През годините Младежкият дом се оформя като младежко пространство, предназначено за развитие и изява на творческите способности на младите хора. Сред проектите му са Международен младежки театрален фестивал „Време”; Регионален младежки фолклорен събор „Пръски от извора”; „Rockalution” - брейкденс турнири с международно участие; Национален турнир по спортни танци; Годишни награди за аматьорско изкуство „Опит за летене”; Турнир „Изгряващи звезди” – за детски танцови двойки по спортни танци и др.

    Други
    • Регионална библиотека "Христо Ботев", открита 1954 г.
    • Читалище "Развитие" - Враца е основано през 1869 година и е най-старият културен институт в града. Читалищната библиотека разполага със 126 хил. тома литература. Сега читалището развива сериозна дейност по разпространение на информация както под формата на обучения, семинари, седмични радиопредавания, изяви в местната и национална телевизия, така и пряко сред своите над 2 300 читатели.
    • Читалище "Пробуда" 1931
    Културни забележителности image Паметник на националния герой Христо Ботев

    Във Враца се намират следните забележителности от Стоте национални туристичеси обекти на Българския туристически съюз: Регионален исторически музей, пещера «Леденика» и връхоколчица във Врачанска планина.

    image Вход на пещерата image   image Вътрешноста на пещерата "ЛЕДЕНИКА"   image Проход "Вратцата"  
    • Проход Врацата е рай за алпинисти и туристи. Отвесните скали на Вратцата са най-високите на Балканския полуостров — над 400 м. Дори самата гледка към тях смразява дъха. От най-високата точка на скалите до пътя в неговото подножие денивелацията е близо километър. От тях към р. Лева се спускат стръмни сипеи, а в множеството пещери живеят диви животни. Разходките около скалите трябва да са внимателни. Гледайте не само към върховете, а и в краката си, защото доста отровни змии пазят скалното си царство. Ако сте алпинист, знаете какво да правите, ако не сте, можете да отседнете в най-доброто заведение в района — «Чайка». Там има приказно езеро с водни колела. През прохода минава асфалтиран шосеен път за пещерата Леденика, Ски-писта Пършевица и планинското село Згориград. На Вратцата ежегодно се провеждат републикански алпиниади. Няколко пъти Враца е била домакин и на международни състезания. На скалите са прокарани около 70 алпийски маршрута от всички категории на трудност. Скалният масив предлага на алпинистите огромно разнообразие от скални форми — големи надвеси и тавани, отвесни гладки плочи, цепнатини и комини с различни ширини, ръбове и вътрешни ъгли.
      Водопади 
    • Водопад Скаклята е един от най-високите български водопади. Водата се спуска от 141 метра височина. Водопадът впечатлява със своето величие и красота. Разположен е във Врачанска планина, сред вековни зелени гори и непристъпни скали, огласяни денем от птичи песни, а нощем от мелодичния глас на щурците. Гледка към него се разкрива от различни части на Враца. До водопада може да се стигне тръгвайки от 1-ва градска болница.
    • Водопад Боров камък преди години само най-ентусиазираните врачански туристи посещаваха това красиво кътче на планината. От скоро обаче е създаден туристически маршрут, наречен сполучливо «екологична пътека». По ирония на съдбата нейното начало започва от мястото на злополучния флотационен утайник, станал причина за гибелта на над 300 врачани през1966 г. Всеки, който иска да види красивия водопад «Боров камък», може да използва Згориградската екопътека като най-добре избран маршрутен вариант. Трябва само да излезе от село Згориград и да тръгне по шосето за старата флотационна фабрика, да премине каменния мост, където се сливат двата притока на река Лева и да хване широката пътека вдясно от утайника. След около 15 минути равномерен ход ще стигне до тесен, прясно скован от букови трупи дървен мост. Преминавайки го, щастливият турист вече ще е стъпил на екопътеката, която ще го отведе под самия водопад. Подходящ за екстремно катерене по лед когато замръзне.
    image Боров камък Редовни събития 
    • 1 юни — Ден на Враца
    • Ботеви дни— провеждат се ежегодно от 24 май до 2 юни и са посветени на Христо Ботев и неговата чета. Дните са съпроводени с богата културна програма — конкурси, рецитали, изложби и концерти. Кулминация на честванията са митингът-заря на 1-ви юни и всенародното поклонение на 2 юни на връх Околчица.
    • Национален фестивал на малките театрални форми — организира се от Министерството на културата, Община Враца и Драматично-куклен театър — Враца. Провежда се всяка година в средата на м. май. За повече информация — тел. 092/62 10 81.Международен младежки театрален фестивал Време — създаден през 1987 година от Театрална група «ТЕМП» и Младежки дом — Враца
    • Младежки музикален форум и форум на младия слушател — организира се от Община Враца и Врачанската филхармония всяка година през месеците октомври и ноември; за повече информация — тел. 092/66 54 34; 2 32
    • Врачански есенен панаир — организира се от Община Враца всяка година от 14 до 21 септември;
    • Рокерски събор Враца провежда се ежегодно, през месец Август в близост до пещерата Леденика, във Врачанския Балкан
    Побратимени градове

    Категория: Туризъм
    Прочетен: 2638 Коментари: 0 Гласове: 4
    Последна промяна: 04.09.2011 09:40
    10.08.2011 13:20 - БЕРКОВИЦА

    Берковица
    image
    Часовниковата кула в града.
    image image Берковица
    43.237, 23.124 (G) Координати: 43.237, 23.124 (G) ()
    (карта - карта - карта - сат. снимка)
    Общи данни
    Население 14 299 (ГРАО, 2010-12-15)*
    13 917 (НСИ)
    Землище 80,655 kmІ
    Надм. височина 405 m
    Пощ. код 3500
    Тел. код 0953
    МПС код М (М)
    ЕКАТТЕ 03928
    Администрация
    Държава България
    Област Монтана
    Община
       - кмет
    Берковица
    Милчо Доцов
    География

    Берковица се намира в планински район или по-точно тя е разположена в подножието на северозападните дялове на Стара планина, близо до границата със Сърбия. Градът е отдалечен на 23 км от Мнтана и 80 км от София.

    Градът е и най-близкият до връх Ком, на около 18 км по планински път от края на града. Асфалтирани пътищата до хижа Ком и близкия до нея ски-влек, работещ през зимния сезон.

    Население

    Долната таблица показва изменението на населението на града в периода след(1946-2011)

    Берковица
    година 1946 1956 1965 1975 1985 1992 2001 2005 2007 2011
    население 6 876 9 227 11 562 16 167 16 420 16 146 15 459 14 460 14 189 18 503
    Източници: Национален статистически институт.
    История image   Централният площад Античност

    Първите сведения за историята на града датират от първото хилядолетие пр. н. е. По това време берковският край е обитаван от тракийското племе мизи, в средата на хилядолетието тук отсядат сродните трибали. В стратегическите височини около града траките изградили крепости. Те отглеждали пшеница и овце, обработвали желязо и добивали злато в поречията на реките Златица и Врещица. В началото на новата ера в областта се настанили римляните, които романизирали местното тракийско население и способствали за развитието на икономиката и културата. Археологически паметници от това време са разкритата римска вила край с. Калиманица, разкопките на Берковското кале, Лесковското градище и некропола край него, земленият бент под с. Котеновци,свързан с промиването на злато, каменната пластика, накитите, монетите, оръдията на труда и оръжията, битовата и строителната керамика, които се съхраняват в Историческия музей на града.

    Средновековие

    Берковският край преживява съдбата на Първата българска държва,на Византийското робство, на Второто българско царство и падането му под Турско робство.

    Османско владичество

    През османското владичество Берковица е седалище на каза (околия). Берковица като административен център може би се е развил през Второто българско царство. Регионът не остава настрана от въстанието на Константин и Фружин (1408-1413 г.), от Чипровското въстание (1688 г.) и от това през 1689 г. Тогава градът е освобождаван, а живеещите в него турци забягват в далечни краища. В молба до султана те молят да им се прати войска за постоянна охрана. Със султански ферман от 21.Х.1717 г. на гарнизон в Берковица са изпратени 1200 войници. Въпреки това планинците отново се вдигат на борба, когато австрийските войски достигат гр. Ниш, както през 1737 година.

    През юни 1836 г., на Спасовден, избухва Бистрилишкото въстание, предвождано от Манчо Пунин от с Бистрица и известно като Манчовата буна или Манчовата размирица. Вдигат се на борба около 4 000 мъже от селищата в горните поречия на Огоста и Златица, т.е. селищата от днешните общини Чипровци,Гьорги дамяново и Берковица, както и от някои селища на общините Монтана и Вършец. Основните сили на въстаналите се стичат в Чипровския манастир, където очакват подкрепа от сръбския крал Милош, която така и не получават, дори обратно — Милош прави всичко възможно за потушаването му. След като турците докарват войска при с. Белимел и водят преговори с въстаниците. След като официалните власти дават гаранции за земята и данъците (които не изпълняват), Манчо Пунин разпуска въстаниците, а сам забягва в Сърбия, където е заточен от Милош в гр. Кюприя.

    На следващата година, 1837, избухва Върбанпеновото въстание, предвождано от Върбан Пенов от с. Бели мел. Въстаниците са около 2 000 мъже от Чипровци и близките 16 селища. На 23 ноември, след като турските власти докарват войски от Ниш и Пирот започва боят в Чипровската клисура (Метириза — теснината), където бунтовниците са разбити. Върбан Пенов успява да избяга, но по-късно е предаден, заловен и обесен.

    image   Църквата Св.Св.Кирил и Методи на Клисурскиа манастир и снимки от него.


    • image
    • image
    • image
    • image
    • image
    • image
    • image
    • image
    • image
    • image
    • image
    • image

    Десетилетието преди Освобождението 1867-1877 година се характеризира основно с културно развитие на града. На 13 октомври 1870 г. се открива девическо училище, построено е двукатното класно училище "Отец Паисий" и катедралният храм "Св. Николай Чудотворец" - 1871 г. Тогава е основано читалище "Бъдащност" (11 май 1872 г.). През 1874 г. се създава ученическо дружество. Това е периодът, когато берковчанинът Александър Дамянов (архимандрит Антим) изгражда Клисурския манастир.

    В края на август 1872 г. в Берковица пристига Васил Левски, заедно с председателя на Врачанския революционен комитет Мито Анков. При събарянето на къща в берковската махала Плето е намерено писмо на Левски от 02 юли 1872 г., в което иска да му бъдат изпратени мустаки, брада, машина за фишеци и войнишките правила. Той дава указание при закупуването на пушки да се "изпитат" на всеки десет по една, за да не се окажат "фалшиви" (некачествени). Писмото е предадено в Народната библиотека "Кирил и Методий" - София.

    image Часовниковата кула

    Подготовката на Априлското въстание, обхваща и Берковица, но при избухването на въстанието Северозападна България остава пасивна. Въпреки това на 31 май 1876 г. революционният комитет и др. сподвижници в Берковица — общо 24 души, са арестувани за участието им в подготовката на въстанието и 8 души, начело с хаджи Петър Хаджиилиев, са съдени и изпратени във Видинската крепост. На 8 юли 1876 г. в Чипровци пристигат четите на Панайот Хитов и други български войводи и Берковският край въстава. Главните боеве стават при Чипровския манастир. След като въстанието е потушено, пашаджик, командващ берковските турци, наредил инквизиции на населението от Чипровския край.

    Период след освобождението

    След Освобождението Берковският окръжен съд, председателстван от Иван Вазов издава присъда No. 5 от 14 януари 1880 г., с която осъжда задочно на смърт погромаджиите Ибрахим бег Пашаджик и Караман бег.

    Освобождението на Берковица от турско робство започва на 3 ноември и трае до 04 декември 1877 г. Цял месец руските войски организират разузнавания и водят сражения с турците, докато най-после последните опразват града. Четвърти Харковски улански полк на полк. Ертел идва от север през Кутловица — с. Боровци и тържествено влиза в Берковица. След Освобождението градът остава околийски административен център, но се развива сравнително бавно. Берковица постепенно загубва своето стопанско значение. От околията се откъсват много селища. Редица занаяти замират. Населението се препитава от земеделие, кираджилък и грънчарство. За 70 години се построяват: гимназията, столарското училище и началното училище "Кирил и Методий", две банки и още няколко по-малки обществени сгради. През войните от града загиват 86 души.

    През 1885 г. Берковската община приема първия устройствен правилник за публичните домове в общината — това е първият устройствен правилник за публичен дом, приет в новоосвободената България. За сравнение — Софияската община приема такъв правилник през 1893 г.

    При избухването на Балканската воина, единадесет човека от Берковица са доброволци в Македоно-одринското опълчение.

    Поради бедността и мизерията в берковско в края на миналия век лесно намират почва социалистически и комунистически идеи. Основният им разпространител става Димитър Филипов. През 1914 г. под знамето на социалдемокрацията Гьорги Димитров и Камен Тошев са избрани за народни представители. В Берковица и 14 села от околията през 1919 г. са образувани комунистически общини (комуни). Берковската комуна, с кметове Манол Златков и Камен Тошев.

    Най-трагичното събитие от берковската история от по-ново време е въстанието през 1923 г. В Берковска околия започва подготовка за въстание. Набелязват се плановете за завземането на властта в селата, за формиране на отряди, които да заминат за овладяване на околийския център Берковица. На 23 септември в много селища на околията властта преминава в ръцете на комунисти и земеделци. На 24 септември е завзет и гр. Берковица. От тук се изпращат отряди към Петроханския проход, под командването на Замфир Попов. Кървавата разправа с населението от онези години създават цял дял в българската литература, известна като "септемврийска".

    През Втората световна война мнозина участват във въоръжената съпротива.

    Истински растеж на града в икономическо и културно отношение се извърши през втората половина на ХХ век, когато са построени много заводи: дървообработващ, за абразивни инструменти, мрамор, пластмаси, метал и редица други предприятия. Градът бе благоустроен. Изграждат се нови училища, читалище, музей, художествена галерия, минерална баня, стадион, спортни площадки, почивни станции и туристически хижи.

    През Втората световна война мнозина участват във въоръжената съпротива.

    Истински растеж на града в икономическо и културно отношение се извърши през втората половина на ХХ век, когато са построени много заводи: дървообработващ, за абразивни инструменти, мрамор, пластмаси, метал и редица други предприятия. Градът бе благоустроен. Изграждат се нови училища, читалище, музей, художествена галерия, минерална баня, стадион, спортни площадки, почивни станции и туристически хижи.

    Религии 

    Източноправославно Христианство

    Юдеизъм до- 1947 г. в Берковица има значителна еврейска общост, както и функционираща синагога.През 1947 г. евреите от Берковица емигрират в Израел и синагогата се затваря. Най-ценните реликви се преместват в Софийската централна синагога, като и до днес един от най-ценните екземпляри в музея там е от берковската синагога.

    Културни и природни забележителности  image Сградата на Етнографския музей - архитектурен паметник image Църквата "Рождество на Пресвета Богородица" image Къща-музей "Иван Вазов" image Турска (римска) баня
    • Връх Ком. Има много други природни забележителности — местността "Калето" - връх в самото сърце на града от който може да се види разположението на града, в древността- използван от траките за защита на града от нежелани нашествия. Местността "Синия вир"- намира се на около 5 км. извън града, много приятно място за отих сред природата, в близост има езерце в което в горещите летни дни човек може да се охлади и освежи. "Хайдушките водопади" също не са за изпускане, ако сте запален любител на планинарството... Също така недалеч от града — само на 16 км. се намира хижа "Ком". Ски пистата в близост до нея, може да предложи много забавления за любителите на зимните спортове. Върхът е част от Стоте национални туристически обекта, печатът се намира в новата хижа "Ком".
    • Най-старата църква в града: Храм "Рождество на Пресвета Богородица".Църквата е съвременник на българското Възраждане средище на мъжко и девическо училище,духовен извор на берковчани. Тя е преизградена през 1843 г. Иконостасът е изработен от самоковски дърворезбар.Иконите изписва Димитър Зограф Те могат да се причислят към най-доброто създадено у нас през Възраждането.Камбанарията е изградена през 1897 г . Камбаните в нея са две, изработени през 1845 г. в град Будапеща и по-късно са подарени на църквата от дюлгерския еснаф.
    • Църквата "Свети Николаи Чудотворец"изградена в 1871 година от майстор Георги Новаков Джонгар Иконостасът е дело на Димитър Фандъков, а иконите на Константин Ангелов и Данаил от град Щип.
    • Турска (римска) баня. Архитектурно-строителен паметник на културата. Изградена е през 1665 г . върху част от основите на стените на римска къпалня. Строена е след завладяване на Берковския край от римляните.
    Музеи Етнографски музей
    Къща-музей на Иван Вазов - архитектурно-строителен паметник на културата с национално значение. Строена е в началото на XIX в. През 1940 г . е обявена за народна старина, представяща българската възрожденска архитектурно-строителна традиция. Красивите резбовани тавани са дело на български майстори. През 1879- 1880 г . в нея е живял и творил народният поет Иван Вазив. Тук големият поет на България живее година и половина, тук черпи голям брой сюжети за своите произведения и обиква берковската природа. Служебните му задължения, свързани с ежедневните му контакти с хора, пътуванията до близките селища и честите излети сред природата са повод да напише стихотворенията „На Ком”, „Малини”, поемата „Грамада”, повестта „Митрофан и Дормидолски”.
    Работното време на "Етнографски музей" и къща-музей "Иван Вазов" е: От понеделник до петък: с посетители от 8.00 до 12.00 - от 14.00 до 17.00 часа; събота и неделя: от 9.00 до 12.00 - от 14.00 до 17.00 часа. Градска художествена галерия "Отец Паисий".

    Редовни събития

    Официален празник на Берковица:  8 септември.

    Редовни събития в града са "Лачени обувки" (фестивал на детската песен и изкувства) и BERKSTOCK (рок-фест с участието на много състави от страната и чужбина, който за съжаление тази година, а може би и за напред, не се проведе), също така фолклорният фестивал "Ашиклар пее и танцува". Празникът на Берковския балкан — в края на лятото, и след него празникът на "дивите малини", провеждани на хижа "Ком" в две последователни недели.

    Побратимени градове


    Категория: Туризъм
    Прочетен: 2318 Коментари: 0 Гласове: 5
    Последна промяна: 04.09.2011 09:43
    08.08.2011 11:17 - БЕЛОГРАДЧИК
    Белоградчик
    image image Белоградчик
    43.617, 22.683 (G) Координати: 43.617, 22.683 (G) ()
    (карта - карта - карта - сат. снимка)
    Общи данни
    Население 5 667 (2010-12-15)
    Землище 22.234 kmІ
    Надм. височина 522 m
    Пощ. код 3900
    Тел. код 0936
    МПС код ВН (Вд)
    ЕКАТТЕ 3616
    Администрация
    Държава България
    Област Видин
       
    Адрес община
    ул. „Княз Борис I“ 6
    п.к. 3900
    тел.: 0936/531 61, факс: 0936/5 3248
    mayorbelogradchik@abv.bg Интернет адрес
    География

    Преди около 230 млн. години (в края на палеозойската ера) в този район се наслоили песъчливо-мергелни скали. По-късно те били залети от море, на дъното на което се отлагали довлечените от реките пясък, чакъл и глина. С течение на времето тези материали били свързани от силициева или пясъчно-глинеста спойка. Така се получили конгломерати и пясъчници, известни като пъстър пясъчник (бундзандщайн). Поради обагрянето с железен окис те придобили червеникав оттенък. През юрския период върху пясъчниците се наслоили сиви и кремавобели варовици. Те изграждат челата на сегашните Белоградчишки Венец и Ведерник. При нагъването на Стара планина този район се превръща в суша. В най-високата му част се появили пукнатини, където започнала разрушителната работа на водата, ветровете и колебанията на температурата. Тази дейност достигнала до пясъчниците. Поради нееднаквата им твърдост те се рушали неравномерно. Така в продължение на милиони години се създали причудливите форми на Белоградчишките скали. В пясъчника и варовика се образували и над 100 пещери, богати на красиви образувания, пропасти,пещери и интересна фауна. Най-известната пещера - Магура (дължина над 2 500 м) е благоустроена - осветление, обезопасителни съоръжения. Заедно с района около нея е обявена за природна забележителност.

    Население
    Белоградчик
    година 1946 1956 1965 1975 1985 1992 2001 2005 2007 2009
    население 2 192 3 444 5 178 6 898 7 256 6 635 5 838 5 542 5 415 5 334
    imageИзглед към града

    История Античност

    Селището е създадено по времето на римляните, които построяват крепост на същото място, където се намират и днешните останки от Белоградчишката крепост. В първите турски документи от началото на робството го наричат Белград, тъй като по-голяма част от къщите през този период са били изградени от плет, кал и вар, което е придавало особена белота на града на фона на червените скали. По-късно, за да го отличат от сръбския град Белград го наричат Белградин(малък Белград). Наставката „-чик“ на сегашното име Белоградчик е от турски произход.

    Средновековие

    През15 век Белоградчик е бил част от Видинското царство.Белоградчишката крепост била сред най-непревземаемите в царството.

    Османско робство

    Има сведения за неговото съществуване в турски регистър от 1454 година. През  Османското робство жителите са се занимавали главно със занаятчийство и земеделие. През 1850 г. избухва въстане, което е потушено с кръв.

    Период след освобождението

    Крепостта е възстановена до днешния си вид и след Освобождението в града основен поминък става туризмът.

    При избухването на Балканската воина петима души от Белоградчик са доброволци в Македоно-одринското опълчение.

    През лятото на 1913 г. по време на Междусъюзническата воина край града се водят боеве. От запад настъпват сръбските войски. Отбраната на града е набързо организирана. Създаден е Белоградчишкия отряд, който включва части на 9-та пехотна Плевенска дивизия и 3 опълченски дружини, пристигнали от Видин. На 8 юли 1913 г. сърбите настъпват срещу града. Опълчеснките дружини се разбягват. Само плевенските полкове влизат в боя, но не успяват да спрат натиска на противника. На 9 юли 1913 г. сърбите завземат Белоградчик. Тук те се свързват с румънските войски, настъпили към града от север.

    Религии 

    Населението изповядва источноправославно христианство.

    Храм "Св.вмчк Георги Победоносец" е въстановен през 1868г. след пожар.

    През 1751 г. османската власт построява Хаджъ Хюсеин джамия.

    Забележителности Музеи

    Белоградчишки исторически музей - разполага с фонд от над 6000 експоната. Природонаучен музей с експозиция от 520 експоната и фонд от още 2500, представя най-атрактивната част от богатото биологично разнообразие на цяла Северозападна България. Историческият музей в град Белоградчик е основан през 1970г. и се помещава в "Пановата къща" - образец на западно българската възрожденска архитектура. Този паметник на културата е построен през 1810г. и е запазил възрожденския си лик и до днес. Експозицията в музея е посветена на Османския период и Възраждането и отразява развитието на занаяти като златарство, дърворезбарство, абаджийство, терзийство, мутафчийство, грънчарство, медникарство. Основният фонд включва над 6000 експоната. Голяма част от експозицията акцентира върху въстанието срещу турския поробител от 1850г. с център град Белоградчик – едно от най-масовите въстания в българските земи. Маркирани са и събитията, свързани с освобождението на Белоградчик от робството и тези със сръбско-българската война от 1885 г. Музеят разполага с богата колекция на монети и икони. Показан е домашния бит, народни носии и предмети на бита. Женските накити - обеци, невестенски венци, пръстени и наушници са богато украсени с цветни стъкълца, седеф и висулки. В дворът на музея са експонирани антични надгробни паметници.

    Белоградчишка крепост  
    Крепоста "Калето" е една от най-добре запазените в страната. Използвайки естествената непристъпност на скалите, през I-III век римляните поддържат тук крепост за охрана на стратегическите пътища, които пресичат района. В късната античност тя е част от отбранителната система на Римската, после Византийската империя, изградена по северните склонове на Стара планина. Крепостта е доизградена от българите. Значението и нараства след обособяването на Видинското царство, включващо териториите на днешна Северозападна България, части от Източна Сърбия и Югоизточна Румъния. Една от последните крепости (тогава с име Белград), завладяна от турците в края на XIV век. Последните настаняват тук гарнизон, играещ важна роля в охраната на западните области на държавата и в потушаването на въстанията на българското население.

    В периода 1805-1837 год. се разширява и преустроява за огнестрелно оръжие под ръководството на френски и италиански инженери. Паметните плочи във връзка със строежа са на турски и български език - единствен случай в историята на строежите на турските крепости. Състои се от 3 двора (всеки с възможност за самостоятелна защита) с обща площ 10 211 кв. м и едно отделно укрепление. Има две главни порти - Видин капия и Ниш капия. На крепостните стени (височина до 10 м) са изградени амбразури за пушки. За оръдията са построени три бастиона за 15-16 оръдия. Във военно време броят на защитниците на крепостта и околните възвишения достига до 3000 души. Белоградчишката крепост е обявена за паметник на културата,през 1985 г. с национална значение,пригодена за масови посещения.

    От най-високата част на крепостта известна като Първа плоча се разкрива неповторима панорама.На юг погледът гали нагънатото било на Стара Планина, от връх Ком до Връшка чука , на запад е привлечен от островърхите медни планини на Карпатите , а в ниското намира покой във фантастиката на Белоградчишките скали. Част е от Стоте национални туристически обекти на Българския туристически съюз:Белоградчишките скали и крепост. Лято: 9:00 - 18:00 ч.; зима: 9:00 - 17:00 ч. Без почивен ден. Има печат на БТС.

    Белоградчишки скали са красиви скални образувания край едноименния град. Един от уникалните природни феномени, който няма аналог в света. Тази скална приказка се простира от запад на изток от връх Ведерник около град Белоградчик, село Боровица до село Белотинци. Районът е с дължина около 30 км. и ширина от 3- 6 км. Белоградчишките скали са впечатлаващи не само със своята възраст над 230 млн. години, но и с десетките легенди за причудливите природни форми, като Мадоната, Монасите, Конникът, Ученичката, Дервишът, Мечката, Адам и Ева, Хайдут Велко, Замъкът, Кукувицата, Гъбите, Лъвът, Камилата, Тракийската богиня Бендида, Орфей и Вкаменената сватба, и мн. др. Включени са в списъка на Стоте национални туристически обекта на БТС. Побратимени градове Фотогалерии image   Панорамен изглед към Белоградчик imageБелоградчишките скали

    image
    image

    image


    image





    Категория: Туризъм
    Прочетен: 2799 Коментари: 0 Гласове: 3
    Последна промяна: 03.09.2011 23:39
    2  >  >>
    Търсене

    За този блог
    Автор: anistat
    Категория: Туризъм
    Прочетен: 141630
    Постинги: 25
    Коментари: 11
    Гласове: 47
    Спечели и ти от своя блог!
    Архив
    Календар
    «  Март, 2024  
    ПВСЧПСН
    123
    45678910
    11121314151617
    18192021222324
    25262728293031