ПОЛЕЗНИ ИЗКОПАЕМИ.
Те са разнообразни по произход и запаси. Находища на черни въглища са разкрити в Балканбас, разположен между Габрово, Сливен и Твърдица, антрацитни въглища ­ в Свогенския басейн. Железни руди са открити в Кремиковци, Чипровци, Мартиново, Троянско, а медни руди и полиметални руди ­ във Врачанска, Голема планина и Етрополска планина. Находища на качествени мрамори има в Берковско, а на варовици ­ във Врачанско. Барит е разкрит в Искърския пролом в района на Елисейна­Зверино. Базалт се добива в района на гр. Плачковци. Глини се добиват в Годечко.

 

РЕЛЕФ.
Стара планина принадлежи към младонагънатите планински образувания. Изградена е основно от гранити, но се срещат и варовици, гнайси и шисти. За разлика от Рила и Пирин, тук заледяването е обхванало много малко от най-високите части на планината. Липсата на изцяло завършени циркуси и наличието на само едно-единствено високопланинско езеро с глациален произход е категорично доказателство за това. Но част от релефа на Стара планина е типично алпийски.



КЛИМАТ.
е умереноконтинентален, с изключение на най-източните части, които са подложени на преходноконтинентално влияние. Главната Старопланинска верига се отнася към планинската климатична област. Основните фактори за формирането на климата са атмосферната циркулация, надморската височина и изложението на склоновете. Стара планина е основната климатична преграда и природна граница в България. Северното подножие е с умереноконтинентални климатични черти, а южното ­ с преходни. Преходността на климата е особено характерна за източните части на планината. От подножието към билото се сменят характерът и стойностите на климатичните елементи. Средногодишната температура във височина намалява и при станция вр. Ботев достига ­0,7°С (табл. 1). Средните януарски температури варират в широки граници от около 0°С в най-източните части до ­5°С за ст. Петрохан и ­9,3°С за ст. вр. Ботев. Средните юлски температури се колебаят между 8 и 20°С в зависимост от надморската височина. Температурните амплитуди не са големи ­ 16-­18°С. Валежите се увеличават във височина и достигат до 1200­-1400 мм. Те са по-обилни по северните склонове, докато южните остават във валежна сянка и валежите там са около 550 мм. В най-източните части поради преходния характер на климата валежите достига до около 600 мм. Снегозадържането е около 4­6 седмици в по-високите части и до 1­2 седмици на изток. Максимумът на валежите е пролетен, а минимумът ­ зимен, като в източните части се забелязва сезонно изравняване на валежите. Най-ветровити места у нас са върховете Мургаш и Ботев, където средната годишна скорост на вятъра достига 10 м/сек. За северното подножие на Стара планина са характерни проявите на фьон, а в района на Твърдица­Сливен ­ студеният падащ вятър тип борЎ (често наричан “сливенски вятър”). От неблагоприятните климатични явления са характерни мъглите, температурните инверсии в котловините, поледиците.


ВОДИ.
От Стара планина извират редица наши големи реки като Огоста, Вит, Осъм, Янтра, Тунджа, Луда Камчия, Стряма, Лом и др. Тук се формира значителна част от оттока на реките в България. Реките се характеризират с дъждовно-снежно, снежно-дъждовно, дъждовно (особено източната част) и карстово подхранване (реките Нишава, Искрецка, Котленска, Лева река и др.). Във високите части максимумът на оттока е през май, а в по-ниските през април за северния склон и през март за южния. В басейна на р. Луда Камчия максимумът е през февруари. Тук са разположени и две тектонски езера: Купенското в Централна Стара планина и Скаленското в Стидовска планина. От язовирите най-голям е яз. "Камчия", построен на р. Луда Камчия. Особеностите на скалния състав позволяват формирането на значителни количества пукнатинни подземни води. Развитите карстови процеси са причина и за многобройните карстови извори. Сред най-големите карстови извори тук са Искрецките, Житолюб край гара Лакатник, изворът Опицвет в подножието на Чепън и Мала планина, Котелските извори, а от минералните извори най-известни са Вършец, Бързия (Берковско), Нешковци (Троянско) и др. По-големи водопади са Райското, Видимското, Карловското пръскало, Кадемлия (северно от гр. Мъглиж) и др.

НАЙ-ВИСОКИТЕ МЕСТА В СТАРА ПЛАНИНА СА:

 

  Връх БОТЕВ   Билото на изток от връх АМБАРИЦА   Изглед към Стара планина от Розовата долина през януари   Краят на Стара планина при Черно море   Поглед от Еленския Балкан   Златишкият балкан, гледан от Правец

Връх	Височина в метри
Обов	2033
Миджур	2168
Мартинова чука	2026
Ком	2016
Косица	2001
Паскал	2029
Картала	2033
Тетевенска баба	2071
Булуваня	2042
Пъпа	?
Вежен	2198
Каменица	2104
Амбарица	2166
Малка Амбарица	?
Малък Купен	2100
Купена	2169
Кръстците	2034
Костенурката	2035
Саръкая (Жълтец)	2227
Равнец (масив Равнец)	2021
Млечния чал	2255
Безименен вр	2171
Кафадикилди	2072
Ботев	2376
Малкия Юмрук	2340
Ушите	2115
Параджика	2211
Юрушка грамада	2137
Голям Кадемлия	2276
Малък Кадемлия	2228
Пиргос (масив Триглав)	2195
Мазалат (масив Триглав)	2197
Бабин зъб
Бедек	1488
Бузлуджа	1441
Голяма Въшкадалница	723
Драгойца	957
Етрополска Баба	1787
Кавладан	1710
Марагидик	1889
Мургаш (връх)	1687
Свищи плаз	1888
Тодорини кукли	1785
Челопечка Баба	1722
Шипка (връх)	1329

Балкански полуострож  

Старопланинската зона е една от физиогеогравските зони на Българиа.Старопланинската природно-географска област е разположена почти в средата на България. Представлява сложна система от успоредни вериги и ридове. Отнася се към Алпо-Хималайската младонагъната планинска система. Със своето разположение, надморска височина и голяма дължина, тя се явява своеобразна граница между природния облик на северната и южната част на България. Чрез своите природни дадености тази област формира значителна част от природно-ресурсния потенциал на страната ни. Включва две природно-географски единици - Предбалкан и Главна Старопланинска верига.

da taka e - sapostavjam s EDIN za da ima sinhron =Nali tova e celta

vijdam

misleh 4e trjabva da vzema vsi4ki posoki

ne te razbiram badi po iasen/sna