2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. getmans1
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. djani
8. metaloobrabotka
9. iw69
10. rosiela
Прочетен: 2424 Коментари: 1 Гласове:
Последна промяна: 03.09.2011 23:36
|
||
43.383, 22.883
Координати: 43.383, 22.883
(карта - карта - карта - сат. снимка) |
||
Общи данни | ||
---|---|---|
Население | 2 026 (ГРАО, 2010-12-15) | |
Землище | 65,467 kmІ | |
Надм. височина | 478 m | |
Пощ. код | 3460 | |
Тел. код | 09554 | |
МПС код | М (М) | |
ЕКАТТЕ | 81390 | |
Администрация | ||
Държава | България |
|
Област | Монтана | |
Община - кмет |
Чипровци Захарин Замфиров |
|
Адрес община | ||
ул. "Петър Парчевич" № 45 п.к. 3460 тел.: 09554/28-28 |
Чипровци е много старо селище, възникнало още в тракийско време. Оттогава датира и рудодобивът по тези земи. Залежите били от мед,оложо,злато,сребро ижелязо. През римската епоха районът около селището бил от най-значимите златодобивни райони на Балканите. От римското наименование на медта - купрум, идва и името на селището, което първоначално било Кипровец, после Чипровец и накрая днешното Чипровци (преименувано в1956 г.). В късната античност рудодобивът е имал голямо значение за развитието на военното производство в римската Рациария (днешният Арчар). След VI век тук дошли славяните и заимствали производствения опит в рударството от местното население.
Известните чипровски килими Клуб на приятелите на музея Църквата "Св. Възнесение"През13 -16век. Чипровци е бил оживено рударско селище, ползващо се със значителни привилегии. Тук се заселили и саксонски рудари, които дали допълнителен тласък на тази дейност. Неслучайно именно тук, в процъфтяващите феодални имения на българските боляри Соймирови, след османското нашествие се съсредоточава голяма част от оцелялата българска аристокрация. През първите три века от чуждото владичество Чипровци достига своя икономически, политически и културен разцвет. Принос към този разцвет имат павликяните и дубровнишките търговци, който наред с българските аристократи представляват основната част от населението на града според историята на поп Ставри от Чипровци. От занаятите най-голямо развитие получило златарството. Високохудожествената продукция очертала града като най-големия златарски център на Балканския полуостров през 16 и 17 век наред сЦариград,Солун и Белград. Търговията със знаменитите чипровски чаши е процъфтявала не само на Балканите и Османската империя, но достигала и Централна Европа. В тази значително замогнала се и културна среда се строели църкви, манастири, училища, богати и красиви къщи.
През 16 век се заражда Чипровската книжовна школа. Нейните “върхове” са: “Абагар” на Филип Станиславов, богословските, философските и историческите произведения на Петър Богдан, Яков Пеячевич и Кръстю Пейкич. Борбата за национална независимост в средата на 17 век се оглавявала от Петър Богдан и Петър Парчевич. Първоначално разчитали на помощ от западните ни съседи и папата, но останали разочаровани и започнали самостоятелна подготовка за народен бунт. През септември 1688г. избухнало Чипровсото въстание оглавено от Георги Пеячевич, Богдан Маринов, братята Иван и Михаил Станиславови и Петър Парчевич. В местността Жеравица се състояло решителното сражение, където войските на турския васал - маджарския граф Емерик Текели разбили въстаналите българи. Останалите живи се укрепили в Чипровци и в Чипровския (Гушовския) манастир, но и тяхната съпротива била сломена. Настъпили нечувана сеч и зверства. Повече от половината население било избито. Голяма част от оцелелите потърсили спасение във Влашко, Маджарско, Хърватско. Градът бил опожарен, опустошен и разорен, след което никога не достига миналото си величие. Чипровци въстава и в 1836 г. (Манчовата буна), и в 1837 г. (начело с Върбан Пенев). Жителите му участват и във Видинското въстание през 1850г.
Има устни сведения, че жители на Чипровци - бегълци от зверствата, след въстанието са се заселили в Трекляно - Кюстендилско Краище и околните села. Едно макар и малко доказателство за това е запазеният чипровски говор в тези краища. Такива бегълци има и в селата из поречието на река Стряма - Войнягово,Михилци и Черноземен, като чипровският говор е най-добре опазен в Михлци.
През XIX век голямо развитие получава килимарството. Известният чипровски килим се изработва ръчно, на вертикален стан, от чиста вълна. Намира пазар по целия свят и днес, а в хиляди домове на България греят багрите на чипровската природа, събрани и увековечени от нежните ръце на чипровските майсторки.
РелигииЧаст от населението на града, до потушаването на Чипровското въстание от 1688 г., изповядва католизъм. Днешните му жители са православни.
ЗабележителностиЕдин от туристическите обекти е Чипровскиа водопад, до който се стига по екопътека, минаваща през живописни кътчета от Стара планина. Друга историческа забележителност е местността Калето. Интересни места са Чипровския манастир, разкопките на католическа катедрала и живописната природа.
Чипровски манастир „Свети Иван Рилски“ |
- Пълнени чушки с боб
- Зелеви сарми с ориз и орехи
- Пържено по чипровски
- Баница с печени кори
- Кюфтенца с боб
- Печено агне в пещ
- Кремкарамел в тиква